Той излезе, позволявайки на риданията да се изтръгнат от гърлото на Нила. Цялото ѝ тяло се тресеше. Тя допълзя до ключа. Заради треперенето на ръцете ѝ ѝ трябваха няколко минути, преди да го пъхне в ключалката и да се освободи.
Нила огледа пораженията. Двама мъртви войници, счупен прозорец, а лорд Ветас беше изчезнал. Тя си даде време да се успокои. С дълбоко, равномерно дишане успя да прогони риданията, след което попи сълзите си. Сега не беше време да се поддава на емоциите.
Можеше да избяга. Знаеше го.
Но ако го стореше, Ветас щеше да причини немислими неща на Яков. Това не беше гола заплаха. Той нямаше да се поколебае.
Нила предпазливо се спусна по стълбите, за да открие още двама мъртви войници в коридора на първия етаж. Главата на единия стоеше извита под невъзможен ъгъл. Другият бе намушкан със собствения си щик.
На улицата вече се събираха зяпачи, които се взираха в труповете през отворената врата. Някаква жена не спираше да крещи за полиция. Някой посочи към Нила.
Отне ѝ само миг, за да намери заден изход, през който да се измъкне. Тя тръгна надолу по уличката и се сля с тълпата.
Трябваше да се върне до дома на Ветас и да се опита да освободи Яков.
С приведена глава Адамат връхлетя през отвора, оставен от магията на Бо.
Той простреля първия главорез, понечил да вдигне оръжие, захвърли изпразнения пистолет и изтегли скритата в бастуна си сабя.
Войниците на Олдрич го последваха веднага — щиковете им бързо се погрижиха за останалите хора на Ветас. Мъжете, доведени от евнуха, влязоха последни. От задната част на къщата вече долитаха звуци от битка и пистолетни изстрели. Кордонът около къщата бе затворен. Сега оставаше само да го затегнат.
От вътрешността на къщата избликна хоризонтален огнен стълб, прогорил стената на една от стаите, като пропусна Адамат с не повече от метър. Горещината на стълба го блъсна встрани.
Един от хората на евнуха нямаше неговия късмет — полуобгорен, клетникът изскочи с крясъци на улицата. А пламъкът продължи да се протяга, докато не достигна Привилегирования Борбадор.
Сърцето на Адамат се качи в гърлото му. Ако Бо умреше, Привилегированата на Ветас щеше да убие всички им…
Пламъците се отдръпнаха встрани от Бо, без да го засегнат, срещнали някаква невидима преграда. Магьосникът пристъпи напред, поставил ръце пред себе си, а пръстите му подръпваха невидими нишки.
Неочакван порив на вятъра задърпа палтото на Адамат и безцеремонно влетя в постройката, събаряйки хора и от двете страни, преди да връхлети стената и да избута огнената колона. Бо вдигна ръце над главата си и внезапно се втурна напред, решително сключил челюсти.
Към Привилегирования полетя мълния. Той я изблъска от себе си с една ръка и с рев скочи във вътрешността на дома.
От сблъсъка между двамата магьосници къщата се разтърси. Адамат се закова на място при мисълта, че и най-малката грешка от страна на който и да е от Привилегированите може да убие всички им. Едно погрешно движение с ръка или дори с пръст заплашваше да сложи край на живота на всеки един от тях.
Пламъците на огнената струя бяха подпалили завесите в единия край на къщата. Огънят бързо се разпростря към масата и сградата се изпълни с черен дим.
Трябваше да намери Фая.
Някакъв човек с разсичащ устните му белег залитна към инспектора, полузаслепен от дима. Той бясно размахваше къса сабя, с която разсече стол. Адамат отскочи и отрази следващия удар със собственото си оръжие, сетне и трети. При всеки сблъсък дръжката на бастуна потреперваше в ръцете му — оръжието не бе проектирано да удържа толкова силни удари.
Адамат скочи в непосредствена близост до белязания мъж и заби острието си между ребрата му. Той изрева от болка и залитна назад. Инспекторът го подмина.
— Фая! — изкрещя той. — Фая!
Димът ставаше все по-гъст. Къде ли я държеше Ветас? В мазето? Дали тук имаше и други пленници? Момчето беше стояло на прозореца на втория етаж, когато го беше видял, но то не беше негова грижа.
Адамат чу женски писък. Идваше от горния етаж.
Сградата се опразваше бързо. Покрай инспектора притичваха мъже — някои се бореха с пламъците, други — помежду си. Адамат примигваше в опит да прогони сълзите, извикани от дима. Най-сетне видя стълбището.
Успя да се добере до него. Къщата започна да скърца. Сега вече пламъците се разгръщаха бързо, прехвърляйки се от мебел на мебел с обезпокояваща скорост. Из цялата къща имаше книги и документи, дори във фоайето. Сградата приличаше по-скоро на чиновническо учреждение, отколкото на място, където лорд Ветас да планира каквато там кампания водеше.