— Разбираемо. Къде е Ветас? — попита той.
— Фел го залови — каза Адамат.
— Тази жена… Много бих искал да се запозная с нея. Както подобава, имам предвид.
Адамат се зачуди какво точно означаваше това.
— Не мисля, че бихте искали да си имате работа с нея — каза той.
— А пък аз мисля…
Долетелият откъм улицата писък не позволи на Бо да се доизкаже. Магьосникът наклони глава, досущ като вслушващо се куче.
— Хиляди ями — възнегодува той. — Не ми казахте, че са двама!
— Какво, още един Привилегирован? — Адамат започна да търси потенциални скривалища. Но какво би могло да ги предпази? Човек не можеше да се укрие от Привилегирован.
Бо изсумтя и запретна ръкави.
— Да. Залегнете!
Последвалата експлозия запрати парчета дърво и мазилка наоколо. Адамат не успя да се задържи на крака. Опитът му да се вкопчи във Фая — в каквото и да е — се оказа напразен. Силата на удара го повали на пода.
Настъпи оглушителна тишина. Дали Фая бе оцеляла? Ами Бо? Адамат се раздвижи предпазливо, защото не беше сигурен дали е все още цял. Някаква греда притискаше гърдите му, във въздуха се вихреха облаци дим и прах. Имаше чувството, че цялата къща се е стоварила отгоре му.
Тъй като нямаше нищо счупено, инспекторът съумя да отмести гредата достатъчно, за да изпълзи под нея. Подир това плахо опипа гръдния си кош. Нищо сериозно.
Адамат се изправи на крака. Детето на Елдаминзови стоеше наблизо, видимо невредимо. Инспекторът не беше сигурен дали да чувства облекчение или тревога заради това, че сред цялата суматоха то не бе издало нито звук.
— Върви — каза му Адамат, — скрий се в кухнята! — Привилегированият можеше да е все още наоколо. Момчето се затича, а Адамат тръсна глава в опит да проясни мислите си. Къде беше Фая?
В него се надигна паника. Фая. Беше изчезнала. Взривът ги бе разделил. Таванът се беше срутил, самия Адамат бе избегнал по-голямата част от него… Велики Крезимир, нима тя лежеше под отломките?
— Фая! Фая!
— Ето я — каза глас.
Адамат се извърна и видя евнуха, застанал на прага, подкрепящ съпругата му. Изглежда си беше наранила глезена. И тя, и евнухът бяха покрити с дебел слой прах.
Инспекторът се загледа в евнуха. Ето че бяха успели. Бяха пленили Ветас. Бяха спасили Фая. Но дали евнухът щеше да се обърне срещу него заради изнудването на господаря му? Бо не беше тук. Адамат дори не знаеше дали Привилегированият е жив. Не знаеше и къде е сержант Олдрич. Никой нямаше да задава въпроси, ако евнухът ги убиеше тихомълком и изчезнеше.
— Тя е в безопасност — продължи евнухът.
— Благодаря ти.
С изненадваща нежност той въведе Фая в стаята. Адамат пристъпи към тях, протегнал ръце.
Кинжалът, потънал до дръжката в шията на евнуха, изникна сякаш от нищото. Мъжът отвори уста и от нея рукна кръв. Той се свлече на колене, а Фая, изгубила опората си, залитна встрани. Лорд Ветас я задържа.
Глава двадесет и пета
Никой не се отзова на Тамасовото нареждане. Безредната глъчка край реката продължаваше да се усилва.
Пулсът на Тамас се ускори.
— Войници от Седма бригада! Заемете позиции!
Нищо. Ръцете му затрепериха. Този път беше надценил възможностите си. Мнимата паника се беше превърнала в истинска. Беше надвил сам себе си още преди сражението да е започнало.
— Първи батальон! — издигна се глас над глъчката. Някой започна да си проправя път през тълпата. Старият полковник Арбър. В едната си ръка стискаше пушка, а в другата — изкуственото си чене. — Първи батальон, по местата!
Тамас рязко се извърна. Кезианската кавалерия продължаваше да напредва бавно, в момента се намираше на половин миля от западната страна на лагера. На юг драгуните подеха настъплението си. Влора и останалите барутни магове отвъд реката не спираха да стрелят и да намаляват броя им.
Адранските пехотинци започнаха да се отделят от тълпата край брега и да се отправят към позициите си. Ала отделилите се бяха прекалено малко. И се движеха твърде бавно.
Но ето че нови и нови войници започваха да следват примера им. Пълчището до реката се разпръсна и се спусна към лагера, за да се подреди зад насипа, отделящ ги от кезианската кавалерия. Те се хвърлиха откъм безопасната страна на насипа и приготвиха пушки, зареждайки патрони и поставяйки щикове. Тамас пое дълбоко дъх. Почувства се окрилен. Ако можеше, щеше да разцелува всеки един от хората си тук и сега.
Отново се обърна към вражеските части и сърцето му застина.