Конниците бяха спрели на по-малко от четвърт миля от адранския лагер.
Петнадесет хиляди кавалеристи притискаха Тамасовата армия между реката и планините.
Фелдмаршалът видя как един конник се отправя към предните редици на кирасирите. Може би Беон беше разгадал замисъла му? Беше ли усетил капана?
Тамас видя, че отделилият се конник е самият Беон ди Ипил. Наистина храбро от негова страна да се излага на прицела на барутните магове по подобен начин.
Беон изви глава към позицията на Тамас. Устните му се раздвижиха за кратко, сетне целуна сабята си и я повдигна.
Поздрав. Той приветстваше Тамас. Тази постъпка го смая. Ти остана да се сражаваш, казваше поздравът, когато можеше просто да избягаш.
Сабята на Беон рязко разсече въздуха. Земята се разтресе под копитата на петнадесет хиляди коня.
— Задръж! — изкрещя Тамас и стисна пушката си. Той обърна гръб на кирасирите, защото знаеше, че техният настъп ще се натъкне на заострените колове. Нямаше да връхлетят, а щяха да влязат в престрелка с Девета бригада или да се приближат с бавен ход в опит да преодолеят препятствията постепенно.
Между Тамас и драгуните обаче не стоеше никакво видимо препятствие — само тънък слой мъгла, отвъд който започваха адранските насипи.
Триста метра. Драгуните се приведоха на седлата, пришпорвайки конете си. Над главата на фелдмаршала просвистя куршум, уцелил драгун между очите. Тамас повдигна оръжието си, прицели се и стреля. Снижи се, презареди и повтори.
Двеста метра. Драгуните повдигнаха карабините си и изкривиха лица в безмълвни викове.
Сто метра. Отбранителната линия откри огън. Стотици драгуни рухнаха още от първия залп. Останалите продължиха да настъпват, без да обръщат внимание на повалените си другари.
Седемдесет метра. Драгуните изпразниха карабините си. Тамасовите войници залегнаха зад насипа, за да презаредят.
Петдесет метра. Драгуните оставиха карабините си и повдигнаха пистолети.
Тридесет метра. Редиците драгуни се приготвиха за стрелба.
Двадесет метра.
Десет.
Челната драгунска редица изчезна.
Тамас затвори очи за момент, щом писъците го достигнаха.
Устремът на галопиращата кавалерийска част я бе отвел право в прикритата яма. Почти шест метра широка и също толкова дълбока, ямата се простираше по протежение на целия недовършен участък от защитата на Тамас. Ямата беше пълна с колове, покрити с трева и клонки. Недобро прикритие под светлината на деня, но мъглата ги бе покрила изцяло. Коловете запращяха под тежестта на бойните коне.
Веднъж Тамас беше станал свидетел как няколко карети падат право в морето. Първата бе връхлетяла острия завой и бе пропаднала от кея. Втората я бе последвала, тъй като коларят бе зърнал пропастта едва в последния момент, а усилията на третия кочияш да забави конете си се бяха провалили.
Тук нещата протичаха по подобен начин, само че вместо три карети, към клопката се бяха устремили хиляди драгуни.
Докато осъзнаят случващото се и успеят да спрат устрема си, ямата се напълни почти догоре с цвилещи, мятащи се коне и войници, които отчаяно се опитваха да изпълзят от гъмжилото. Застанали неподвижно, редиците кезиански драгуни с ужас се взираха в пропадналите си другари.
Тамас потръпна при мисълта за намиращите се на дъното на ямата.
— Огън! — изкрещя той.
Седма бригада откри огън по драгуните. Конете им се замятаха паникьосано на ръба на ямата, офицерите закрещяха и замахаха с мечове в опит да накарат животните в крайните редици да се отдръпнат, за да могат да организират изтегляне.
Тамас презареди и стреля отново. Драгуните започваха да се организират. Ако получеха възможност да се оттеглят, щяха още да разполагат с хиляди. Тогава щяха да се прегрупират и да връхлетят Тамас във фланг, щом той се обърнеше да се разправи с кирасирите.
— На нож! — нареди Тамас и повдигна оръжието си във въздуха.
На всеки четиридесет крачки бяха оставили триметров здрав участък. Местата не бяха обозначени, което в мъглата носеше риска от пропадане, но Тамас трябваше да контраатакува.
Той се отправи по най-близкия от тези участъци, право към фланга на оттеглящите се кезиански драгуни.
Насочи мисълта си към близкия барут и го възпламени. Отзовалите се експлозии покосиха и коне, и хора. От взривната вълна зъбите на Тамас изтракаха. Неговите войници не закъсняха да се втурнат подире му и с възторжени викове да връхлетят върху драгуните с дългите си щикове.
В страховит сблъсък петте хиляди бойци от Седма бригада се врязаха в противника. Без инерцията на щурма, а и изправени пред дългия обсег на щиковете, драгуните губеха преимуществото си.