Тамас се затича към най-близкия драгун. Тласна щика си нагоре, сред откритата страна на врага, сетне с яростно движение разшири раната. Войникът се свлече от седлото, а Тамас умело се отдръпна, избягвайки копитата на подплашеното животно.
Нещо болезнено го изблъска отстрани и го запрати на земята. Щом се приземи, той веднага започна да се надига, макар и с изкаран въздух.
— Сър! — Олем бе изгубил пушката си и размахваше сабя. Той разсече бедрото на някакъв драгун и скочи към Тамас.
Фелдмаршалът точно се изправяше на крака, когато Олем го нацели в гърдите с всичка сила. И двамата се намериха на земята. В същия миг тежка кавалерийска сабя разсече въздуха, където преди секунда се бе намирала главата на Тамас.
Олем се претърколи от фелдмаршала и му помогна да се изправи.
В суматохата и неговата пушка беше изчезнала. Той изтегли сабята си.
— Време е да се оттеглим, сър — извика Олем сред оглушителните гърмежи.
— Още не сме приключили. Седма бригада! — Тамас прибра сабята и взе от земята нечия пушка, с все още поставен щик. Насочи оръжието към най-близкия драгун и се затича, като се надяваше, че Олем го е последвал.
Отново подири и взриви още барут, докато приближаваше противниците. От двете му страни адранските пехотинци продължаваха да натискат.
Тамас почувства остро ужилване от дясната страна на главата си, точно над ухото. Изведнъж се замая, но не спря настъплението си. Въпреки това обаче драгуните като че ли се отдалечаваха все повече от него.
Олем трябваше да изкрещи в ухото му, за да го върне в реалността.
— Драгуните се оттеглиха, сър!
Тамас спря и се озърна, оглеждайки касапницата. Хиляди бяха погинали в тази атака, други хиляди лежаха в ямата — потрошени мъже и коне, умиращи от бавна смърт. Писъците кънтяха в ушите му.
— Така. Обратно по местата — заповяда Тамас и сграбчи Олем над лакътя за опора.
Двамата поеха по един от безопасните участъци. Войниците от Седма бригада не преследваха оттеглящите се драгуни, а се уверяваха, че никой от попадналите в изкопа няма да излезе жив от него. Тамас видя как някакъв драгун се вкопчи в крака на адрански войник и се замоли за милост. Пехотинецът заби щика си дълбоко в окото му.
Тамас почувства ръката на Олем върху рамото си.
— Уцелили са ви в главата, сър — каза телохранителят.
Фелдмаршалът повдигна ръка към черепа си и пръстите му се обагриха в червено.
— Куршумът само ви е одраскал — продължи Олем. — Раната кърви, но не изглежда дълбока.
Лявата ръка на Олем висеше отпусната. Ръкавът му беше на кървави парцали, които едва се крепяха. Той забеляза погледа му.
— Нищо сериозно, сър, повърхностна рана.
— Тамас, ти куче проклето! — изрева глас. — Девета бригада е разбита! Флангът ни е изгубен!
Думите накараха Тамас да вдигне рязко глава и да се огледа. Конят на Гаврил се носеше стремглаво напред, следван от останалите разузнавачи, отправили се на запад.
— Полковник Арбър! — Тамас се заозърта за полковника и го откри край ръба на изкопа, да взема в плен двама ранени офицери.
— Сър!
— Укрепете се тук. — Тамас издигна сабята си над главата. — Седма бригада, при мен!
Той се затича на запад, тласкан от прилива на адреналин и породените от битката барутни облаци. Още отдалече се виждаше, че нещата там се развиват зле. Десетки кирасири бяха разкъсали отбраната и бяха съумели да преминат отвъд. Някои войници от Девета бригада вече отстъпваха към вътрешността на лагера или се хвърляха в реката.
Кирасирите натискаха здраво откъм югозападния ъгъл на лагера. Защитата почти беше поддала, с изключение на една малка, решителна група. Тамас разпозна генерал Кетал, възседнал кон. Точно в този момент животното бе повалено.
Фелдмаршалът се закова на място, удари с приклад земята и изкрещя високо, за да го чуят.
— В редици!
Олем застана до него. Войниците от Седма бригада не закъсняха да заемат местата си от двете им страни.
— Зареди!
Пушки и мускети бяха бързо заредени.
— Прицели се!
Хората му вдигнаха оръжия в готовност.
— Огън!
Седма бригада изпразни оръжия над главите на Девета. Мнозина от навлезлите кирасири паднаха от седлата си.
— С щика напред!
Краткото спиране за залп бе позволило на останалите войници от Седма бригада да ги догонят. Ето че Тамас стоеше начело на шест пехотни редици с приготвени щикове. В съвършен строй те започнаха да напредват към мястото на пробива. Войници от Девета бригада се присъединяваха към редиците или биваха избутвани встрани. Тамас се бе насочил директно към мястото, където бе зърнал генерал Кетал.