Глава двадесет и шеста
Таниел намери майор Доравир в клуб Уайнс енд — заведение от най-висока класа, което щабът бе реквизирал за нуждите на своите офицери. Из целия салон доминираха скъпият червен плат и миризмата на пури. Фотьойлите, разпръснати из помещението, бяха покрити с кожите на големи котки от гурланския континент. Някакъв сержант свиреше на роял в ъгъла. Разговорите бяха мрачни и приглушени, макар че едва неколцина от офицерите зърнаха появата на Таниел.
Той поспря на прага и намести яката на официалната си униформа — подарък от Михали. Повечето му вещи лежаха затрупани от рухналата планина, сред които и разнородните му униформи. По някакъв начин дебелият майстор готвач бе успял да се сдобие с точните му мерки и бе заръчал да му ушият нова. Дори притежаваше съответните сребърни копчета, с изобразено върху тях барутно буре.
Таниел започна бавно да претърсва помещението с поглед, притиснал фуражка под мишницата си, като се стараеше да не мисли за военните полицаи, които го чакаха отвън. Ако извинението не протечеше по план, нямаше никакво съмнение, че те щяха да го завлекат обратно под арест.
Той забеляза майор Доравир в близост до бара — играеше на карти с някакъв възрастен офицер на около петдесет и още двама майори. Таниел си пое дъх и се отправи натам, като заобикаляше креслата и кимваше в отговор на редките приветствия.
Майор Доравир седеше с гръб към стената, така че нямаше как да не е забелязала приближаването му, но не благоволи да вдигне очи от картите си, щом Таниел спря до масата.
Ветеранът — полковник според униформата му, макар лицето му да не бе познато на Таниел — тъкмо казваше:
— А аз им рекох, че това се дължи на липсата на благородна кръв. Разбирам, че проведената от Тамас чистка представляваше политически ход, ала не може да се отрече, че отсъствието на аристократи сред офицерството е опошлило цялата ни войска. Велики Крезимир, ако той… — Офицерът замълча за момент и навъсено погледна към Таниел. — Капитане, донесете ми още една бира. За какво говорех? Да. Ако Тамас… По-чевръсто, капитане, жаден съм.
Таниел не му обърна внимание.
— Майор Доравир — поде той.
Този път Доравир погледна към него.
— Проявявате неуважение към полковник Бъртър.
Бъртър? По някаква причина това име му звучеше познато…
— Моля за извинение, господин полковник — каза Таниел, без да го поглежда, — но трябва да говоря с майор Доравир.
— Вече съм полковник — каза Доравир и посочи към яката си. — По какъвто и въпрос да желаете да разговаряте с мен — тя постави картите си с лицето надолу върху масата и се облегна назад в стола си, — можете да го сторите пред останалите офицери.
Таниел преглътна насъбралата се в устата му горчилка.
— Поздравления по случай повишението ви, полковник Доравир.
— Знаете ли, аз… — Бъртър се надигна.
— Седнете, сър — остро каза Таниел. — Това няма нищо общо с вас. Полковник Доравир, бих искал да поднеса най-искрените си извинения — магът се стараеше да говори ясно и без да избързва — за неотдавнашното си поведение и евентуалните неудобства, причинени ви от него.
Таниел не можа да не забележи, че разговорите в целия салон бяха преустановени. Струваше му се, че стотици погледи са насочени към него. Най-вероятно наистина беше така.
— Полковник Бъртър е мой съпруг — каза Доравир. — Извинете му се.
Съпруг? Та между двамата имаше най-малко двадесет години разлика.
— Вече го сторих — рече Таниел. — А току-що се извиних и на вас. Сега ще ви помоля да ме извините. — Той им обърна гръб и се отправи към изхода.
Спря се, когато Бъртър изсумтя.
— Това Таниел ли беше? Тамасовият сополанко?
Продължавай да вървиш, заповяда си Таниел.
— Двустрелни — каза Бъртър, — върнете се незабавно. Полковник Етан!
Таниел застина. Етан беше тук?
— Полковник Етан, това ли е човекът, който ви осакати?
— Това е човекът, който спаси живота ми — отвърна Етановият глас.
— Спаси и моя! — кресна някой.
— И моя!
— Ха. Сега си ви спомних, Двустрелни — каза Бъртър. — Трябва да е било преди пет, може би шест години. Малък хленчльо. Отвратителен войник. Пет пари не давахте за тренировките, само гледахте как да избягате с онази ваша тъмнокоса курва. Никога не съм виждал нещо специално у вас. Явно тя също.
Курва? Влора? На самия него може и да му се беше искало да я нарече и по-лошо, когато я бе хванал с онова университетско конте, но нямаше намерение да позволи на някакъв простак с пагони да коментира интимния му живот. Таниел стисна юмруци и бавно си пое дъх, за да се успокои. Нищо не го задължаваше да слуша тези глупости. Можеше просто да си тръгне.