— Бъртър, мисля, че това ти стига за тази вечер — обяви гласът на Етан. — Струва ми се, че е време да се оттеглиш.
— Върви на майната си, Етан — продължи Бъртър. — Таниел, виждам, че нещата не са се променили. Никакво чинопочитание. Никакво военно достойнство. Само си сменил една курва с друга.
— Бъртър! — Този път в гласа на Етан се долавяше предупреждение.
— Само дето сегашната е дивачка! Кой знае какво ще му хрумне после? Обзалагам се, че и сега баща му се обръща в гроба всеки път, в който се търкаляш с тази кучка.
Таниел се тресеше. Яростта заплашваше да го завладее. С огромно усилие той запази спокойствие и бавно се обърна.
— Бъртър… Не помня полковник Бъртър. Помня капитан Бъртър. Задник, който и до ефрейторски нашивки нямаше да се издигне, ако не беше извънбрачен син на херцог. Фелдмаршал Тамас се зарече, че докато е жив, няма да допусне този човек да се издигне по-високо.
Бъртър почервеня.
— Току-що си спечелихте седмица в пранги, Двустрелни.
— Ти си празноглавец и празнодумец, Бъртър. Ти си позор за адранската униформа.
— Две седмици!
Таниел се стрелна към него и Бъртър се сви сепнато — очевидно очакваше да бъде ударен. Таниел сграбчи полковническите символи и ги откъсна от яката му захвърляйки ги настрани.
— Един месец! — изрева Бъртър.
Нещо прелетя във въздуха и се размаза върху бузата му. Приличаше на картофено пюре.
— Кой хвърли това? — остро попита Доравир.
Нечие рулце блъсна Бъртър по носа. В следващия миг той се намери под обстрел от всевъзможни храни. Някой дори плисна сос отгоре му, наквасил униформата му.
— Сбогувайте се със свободата си, Двустрелни! — беснееше Бъртър. — Баща ви е мъртъв. Ще прекарате два месеца окован, а вашата дивачка ще забавлява войниците ми.
Таниел направи крачка напред и заби юмрука си в брадичката на Бъртър, което запрати по-възрастния мъж на земята. Чу как челюстта на копелето изпука при счупването си.
— Охрана! — провикна се Доравир.
Всичко и всички да вървят по дяволите. Таниел изправи с крак стола на Бъртър и скочи отгоре.
— Приятели — изкрещя той, повдигнал ръце в призив за тишина. Столовата изведнъж се успокои и за негова изненада, всички притихнаха за секунди. — Генералният щаб ни е лъгал. Фелдмаршал Тамас не е мъртъв. Дори не е пленен. В този момент той води Седма и Девета бригада към адранската граница.
— Това е лъжа! — извика Доравир.
Таниел повиши глас, за да я заглуши.
— Не сте ли се чудили къде е кезианската кавалерия? Преследва Тамас!
Един от военните полицаи събори Таниел от стола. Още докато посягаше, някакъв майор го повали на земята. Таниел се изправи на крака.
— От нас просто се иска да удържим негодниците още няколко месеца. Скоро ще настъпи есен, след нея ще дойде зима, а с нея и Тамас!
Прикладът на мускет удари Таниел в стомаха. Той се преви от болка, но си наложи да се изправи.
— Никакво отстъпване! Никакво предаване!
Офицерската столова гръмна от ликуване. Отново полетя храна. Таниел беше повален на пода, хванат за врата, с лице, натикано в килима.
— Свършено е с теб, Двустрелни! — просъска Доравир. — Ти си мъртвец!
Таниел не ѝ обръщаше внимание. Офицерите щяха да кажат на войниците си, а войниците щяха да отблъснат врага. В името на Таниел. В името на Тамас.
Нила почувства как в нея се надига ужас, докато приближаваше имението. Над улицата се издигаше гъст, тъмен дим, а вятърът донасяше мъжки викове. Звукът от битка ставаше все по-отчетлив, а над него се извисяваше звук, който бе чувала само веднъж или два пъти през живота си, но не можеше да сбърка — пукотът на магия.
Несъмнено дело на Привилегирования Дъфорд. Лесно можеше да си представи как длъгнестият Привилегирован се превива от смях, докато изпепелява мистериозните нападатели само с едно щракване на пръстите си.
Звукът на магията имаше ехо. Почти незабавно подир пукота следваше друг, понякога дори по-силен… Битката продължаваше да кипи по времето, когато Нила остави последния завой зад себе си и зърна задната част на къщата. От прозорците и на трите етажа се издигаше дим. Под облаците му надничаха пламъци, които се пресягаха като пръсти, да уловят рамките на прозорците. Отекна трясък, после още един.
Не, не ставаше дума за ехо.
Някъде в сградата нечия магия се сблъскваше с друга.
Нила се затича, стиснала роклята си с две ръце. Кухненската прислуга неотдавна обсъждаше, че лорд Ветас бил повикал някъде от южните земи още една Привилегирована. Трябваше да пристигне днес сутринта. Нима въпросната жена се сражаваше с Дъфорд?