Нила го изхвърли от съзнанието си. Не, Ветас не заслужаваше да хаби мислите си за него. Но Яков…
— Нила?
Погледът ѝ се стрелна из кухнята. Детски глас. Откъде беше дошъл?
— Бързо, Нила, ела да се скриеш.
Тя откри Яков на дъното на килера, сгушен зад чувал с брашно. Слугинята погледна към вратата на трапезарията.
— Няма да има място за мен — каза тя и му помогна да излезе.
— Къде са Фая и чичо Ветас? — попита Яков.
От трапезарията се понесе стон. Нила стисна детето за рамото и го избута на улицата по същия път, през който беше дошла.
Зяпачите се бяха отдръпнали на безопасно според тях разстояние и се задоволяваха да изчакват появата на полицията и пожарникарите. Някой сграбчи Нила над лакътя, докато си проправяше път сред навалицата. Тя грубо го изблъска, без дори да поглежда към него, и продължи да стиска Яков.
Нила разсъждаваше трескаво. Все още разполагаше със заровеното край града сребро. Нямаше никакви пари, нито дрехи, с изключение на тези на гърба си. Щеше да им се наложи да прекосят целия град пеш, да намерят среброто и на другия ден да се върнат обратно, за да го продадат.
Какво пък, една или две нощи на улицата нямаше да ги убият.
Едва четири пресечки по-надолу Нила осъзна, че всички минувачи се взират в нея. На петата пресечка Яков посочи към роклята ѝ и младата жена осъзна, че кръвта от дланта ѝ се е размазала по цялата дреха; сякаш се беше въргаляла в нея. След още две пресечки двамата достигнаха редица магазини.
— Добре ли сте, госпожице? — попита някакъв джентълмен, притиснал носна кърпичка пред лицето си. Изглежда му призляваше само докато я гледаше.
Нила му показа дланта си.
— Просто я одрах, нищо повече — обясни тя, като се стараеше да звучи непринудено. — Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност.
Джентълменът видимо си отдъхна.
— Ето там има лекарски кабинет. — Той посочи към една от близките табели. — Приемат и без да имате час.
— Много ви благодаря — рече Нила.
Тя изчака за момент, докато мъжът продължи по пътя си. Нямаше с какво да плати за посещение при лекаря. Щеше да ѝ се наложи да търпи болката, докато…
Тогава си спомни за сребърната огърлица с перлата около врата си, подарена ѝ от Ветас.
Лекарката — възрастна жена с бяла мантия и чифт дребни очилца — вече имаше пациент, ала след един поглед на окървавената рокля на Нила веднага насочи вниманието ѝ към нея.
Слугинята даде всичко от себе си да води непринуден разговор по време на промиването и превързването на раната. Обясни, че е паднала на улицата. Неприятно, но поне нямаше нищо изкълчено. А когато стана въпрос за плащането…
— Богове, забравила съм портмонето си вкъщи. Имате ли нещо против да задържите тази огърлица като залог?
Споразумяха се. В добавка Нила дори получи петдесет крана срещу огърлицата. Тя изведе Яков през вратата, облекчена, че е стоял мълчаливо през цялото време.
Беше изминала едва половин пресечка, когато я осени.
Привилегированият. Онзи, който бе надвил Ветас и бе откъснал ръцете му, беше член на адранската кралска кабала.
— Яков — Нила го поведе към едно кафене в пресечката, — ще бъдеш ли така добър да ме почакаш няколко минути?
Очите на детето се разшириха.
— Не ме оставяй сам.
— Само за няколко минути. Ето, ще ти купя чаша мляко. Ти седни вътре и ме изчакай. — Тя се спря и се замисли. — Ако не се върна, поискай да те упътят към най-близката казарма. Там кажи на дежурния, че търсиш капитан Олем. В момента той е на фронта, но офицерите ще намерят къде да те настанят.
— Няма ли да се върнеш за мен?
— Ще се върна — каза Нила. — Но за всеки случай, ако не го сторя, това е, което трябва да направиш.
Увереният ѝ тон го успокои и момчето изправи гръб.
— Добре, Нила.
Тя му купи чаша мляко и го настани на маса до прозореца, като помоли сервитьора да го наглежда за половин час. Срещу десет крана се сдоби с една стара престилка, която препаса над роклята си и скри кървавите петна.
Сетне Нила пое обратно към дома на лорд Ветас.
Междувременно полицаите бяха пристигнали, а пожарникарите пъплеха из целия дом. Останките на Дъфорд бяха покрити с чаршаф; мъжете от пожарната тъкмо изваждаха някакъв труп от отломките. Всички от хората на лорд Ветас бяха изчезнали, заедно с противниците си. Заради полицията Нила не посмя да се приближи до къщата.