— Напротив — каза Нила.
— Моля?
— Ще ви издам. Освен ако не ми дадете думата си, че ще вземете Яков под своя закрила.
— Голяма сте чаровница.
— Говоря напълно сериозно!
— Не се съмнявам в това. — Привилегированият се приведе и повдигна единия край на килима, за да го опре на стената. Огледа го, сякаш се чудеше как точно да го нарами отново.
Нила се чувстваше вцепенена. Какво щеше да прави сега? Да, можеше да се сдобие с известна сума пари, но после?
— Килимът ви кърви — отбеляза тя.
— Така е — съгласи се Привилегированият и сведе очи към тъмното петно. — А смятах, че хубаво съм обгорил раните.
По гърба на Нила плъзна хладна тръпка.
— Кой е вътре?
— В килима ли? Някакъв идиот на име Ветал или нещо от сорта.
— Ветас?
— Да, същият.
Нила пристъпи припряно до килима и го изрита. И отново. И отново.
Привилегированият я сграбчи за ръката и я дръпна настрани.
— Той е в безсъзнание — обясни магьосникът. — Освен това ми трябва жив, защото още не съм приключил с мъченията. За да извлека информация — додаде.
Нила трябваше да се подпре на близката стена. Имаше чувството, че ще ѝ призлее. Неотдавна, по време на бягството от къщата и хватката на лорд Ветас, всичко бе изглеждало съвсем ясно в съзнанието ѝ. Сега бе изпълнена с въпроси. Част от нея искаше да заплаче. Тя потисна усещането и се опита да събере мислите си.
Изненада се да види, че Привилегированият все още стои пред нея.
— Нали казахте, че трябва да го занесете някъде — рече тя и посочи с брадичка към килима.
Магьосникът се приближи към нея. Нила отказа да отстъпи назад.
— Казвам се Бо — представи се той.
Нила се смръщи.
— Вижте, няма да взема момчето — продължи Бо. — Не съм в състояние да го защитя. Самият аз съм преследван. Но мога да ви дам няколко дни безопасност, през които да решите какво да правите.
— Защо?
Бо се засмя.
— Защото сте достатъчно дръзка да отправяте искания към един Привилегирован, защото, доколкото разбирам, познавате този приятел тук — Бо потупа килима с крак — и защото сте привлекателна. Но наистина, само няколко дни. — Той извади молив и хартия от джоба на ризата си и драсна няколко думи. — Най-напред трябва да се погрижа за килима си. Вие вземете момчето и елате на този адрес. И в името на Крезимир, уверете се, че никой не ви следи.
Глава двадесет и седма
— Недейте да шавате, сър.
Тамас устоя на подтика да се дръпне от ръцете на Олем. Телохранителят бе обръснал част от косата му и бе промил раната с мразовитата планинска вода. Сега правеше ситни шевове по протежение на слепоочието му. Усещането да осъзнаваш, че само един пръст по-навътре и куршумът щеше да отнесе половината ти глава, беше зловещо.
— Съжалявам — промърмори Тамас.
Въздухът бе натежал от миризмата на смърт заради хилядите разлагащи се под топлината на късната утрин трупове на хора и коне. Тамасовите войници бяха прекарали целия остатък от деня след сражението и цялата настояща сутрин в опит да извадят всички тела от ямата. Хората биваха лишавани от екипировка и провизии, а конските трупове бяха подготвяни за ядене.
Войната изискваше благоприличие, ала хората на Тамас се нуждаеха от храна и припаси.
До него достигаха стенанията и виковете на ранените. Кезиански и адрански войници се лекуваха в един и същи импровизиран лазарет. И двете страни не разполагаха със същински лекари — тази роля се поемаше от обикновени войници, придобили елементарни умения от видените безброй рани.
Тамас наблюдаваше как Гаврил си проправя път през лагера към него.
От престорения хаос и безредие, целели да заблудят вражеската конница, нямаше и следа. Инженерен екип усилено работеше по възстановяването на моста. Навсякъде димяха огньове, над които се печеше конско месо. Всичко, придобито от мъртвите войници, адрански и кезиански, попадаше под най-стриктен отчет. Издигаха се същински планини от ботуши, торби, одеяла, палатки, пушки и куршуми. Не липсваха дори рогове с барут и фишеци.
Гаврил стигна до Тамас и приседна на земята до него.
— Генерал Кетал е мъртъв.
Фелдмаршалът сведе почтително глава, с което внесе допълнително смут сред опитите на Олем да го зашие.
— Изненадан съм, че издържа толкова дълго — каза подир кратко мълчание Тамас. — Корав беше старият пес. Какви са жертвите?
— От наша страна — около две хиляди. Имаме още три хиляди ранени, една четвърт от които няма да преживеят повече от седмица. Половината от ранените са небоеспособни.