Три хиляди и петстотин жертви, изгубени в битката. Над една четвърт от силите на Тамас. Това беше сериозна загуба.
— А при кезианците?
— Въз основа на намерените тела изчисляваме, че само две хиляди и петстотин от тях са се измъкнали. Останалите са или мъртви, или пленени.
Тамас въздъхна тежко. Всеки би определил резултата от този сблъсък като решителна победа. По-голямата част от врага, включително висшите офицери, беше разгромена.
— Нека момчетата ни си починат — заръча Тамас. — Всеки кезианец, който може да се държи на краката си, да погребва тела.
— Какво ще правим с всичките тези пленници? — попита Гаврил. — Няма как да ги поведем със себе си. Ние собствените си ранени не можем да вземем… Не забравяй, че братът на Беон все още ни преследва с тридесетхилядната си пехота.
— Кога ще ни догони?
— Пленниците не са особено словоохотливи, но като съберем две и две… Предполагам, че са на около седмица зад нас.
На практика това означаваше, че ако Тамас си позволеше да забави ход заради ранените и военнопленниците, кезианската пехота щеше да го настигне много преди Делив.
— Как е Беон?
— Искаше да те види — отвърна Гаврил.
— Така ли? Олем?
Телохранителят обърса иглата в куртката си.
— Готово е, сър. Не изглежда красиво, но шевовете са стегнати. Старайте се да не си напрягате главата в скоро време.
Тамас повдигна полево огледалце пред себе си.
— Приличам на проклет инвалид. Донеси ми шапката.
— Ще протрива шевовете.
— Увий ги с кърпа. Няма да преговарям с врага в този вид.
Олем уви главата му, а Тамас предпазливо намести двуръбата си шапка отгоре.
— Неприятно ли е усещането, сър?
— Меко казано. Да вървим при Беон.
Тамас пусна Гаврил и Олем да вървят пред него. Първият се бе отървал от сражението с насинено око, а другият имаше навика да не обръща внимание на собствените си рани. Лявата му ръка стоеше стегнато превързана, но по белия плат на ризата му вече разцъфваше кръв.
— Олем, върви да се погрижиш за ръката си — рече Тамас.
Тримата вече наближаваха пленническия участък.
— Добре съм, сър.
— Това е заповед.
Олем отстъпи и закуцука обратно към лагера. На Тамас не му се искаше да се разделя с него, но Олем му се нуждаеше от лечение и почивка.
Пленниците се намираха в ограден с колове участък. Ръцете и краката им бяха завързани и биваха пазени от Седма бригада. За момента на войниците от Девета бригада не можеше да се има доверие с пленниците: заради пораженията, нанесени им от кирасирите, те жадуваха за мъст.
— Фелдмаршалът иска да види генерал Беон — обърна се Гаврил към един от пазачите. Войникът изчезна в оградената площ. Няколко минути по-късно се появи отново, следван от Беон.
Кезианският генерал не изглеждаше добре. Лявата му ръка почиваше в клуп. Шевовете върху челото и дясната му ръка изглеждаха направени неумело. Освен това накуцваше.
— Генерале — приветства го Тамас.
Беон кимна уморено.
— Фелдмаршал Тамас. Трябва да ви благодаря, че вчера спасихте живота ми.
— Няма за какво.
— Аз трябва да ви благодаря — изтъкна Беон. — Но няма да го сторя. — Той отпусна глава. — Не зная дали бих могъл да живея със срама от подобно поражение.
Гаврил небрежно се подпря на един от коловете.
— Не се обвинявай толкова. Все пак говорим за Тамас.
Фелдмаршалът успя да скрие раздразнението си.
— Измамата може да не е присъща за един джентълмен, ала на бойното поле от значение е единствено победата.
— Твърде вярно — съгласи се Беон. — Онази яма беше отлично изготвена. Изкопана и прикрита в рамките на един и същи следобед. При това държахте разузнавачите ми на разстояние, а онази мъгла прикри всичко. Вие ме надхитрихте, фелдмаршале. Знаели сте, че ще заповядам да нападнем, когато видя, че се опитвате да прекосите реката.
Тамас си позволи леко кимване.
— Поздравявам ви — рече Беон с въздишка. — Сега какво? Както сам виждате, взели сте хиляди от нас в плен. Намираме се на стотици мили от най-близкия град, който може да си позволи да ни откупи. През предстоящите седмици хиляди войници и от двете страни ще умрат от зарази и липсата на медицински грижи.
— Изпратих човек до лагера ви с искане за преговори — каза Тамас. — Възнамерявам да разменя пленените войници и по-голямата част от офицерите срещу храна, припаси и обещание за свободен преход.
— Свободен преход? — изненада се Беон. — Като мъж на честта трябва да ви кажа, че мнозина от моите офицери не биха се придържали към подобни условия. Веднага щом освободите пленниците, те ще бъдат изпратени отново срещу вас.