— Като мъж на честта очаквам от вас да ми посочите офицерите, които познават значението на дадената дума.
Беон се засмя.
— И вие възнамерявате да освободите именно тях? Разбирам. Но предполагам разбирате, че тези офицери ще успеят да удържат на думата си само до момента, в който брат ми пристигне с пехотата си и поеме командването от мен?
— Разбирам. Но не съм казвал, че ще освободя вас.
Беон наклони глава встрани.
— Не мога да си представя ползата, която бихте имали от моето присъствие. Фактът, че съм ваш пленник, няма да попречи на брат ми да нападне, щом ви настигне.
— И все пак за момента предпочитам да не сте от другата страна на битката.
— Не вярвате, че ще спазя условията за свободен преход?
— Не става дума за това. Впрочем, генерал Кетал ви изпраща почитания.
— Той и хората му се сражаваха храбро. Надвивал съм много по-многобройна пехота само с част от тези кирасири. Кажете му, че даде добър отпор.
— Той е мъртъв — каза Тамас.
Беон почтително сведе глава.
Някой се покашля. Тамас се извърна и застана очи в очи с изчакващия пратеник.
— Сър, кезианците са дошли да преговарят.
— Разбира се. Генерал Беон, ако обичате?
Кезианците бяха изпратили всичките си оставащи офицери: един полковник, петима майори и шестима капитани. Тамас ги обхвана с поглед. Тъй като бяха отстъпили ненадейно, а само двама от майорите бяха ранени, излизаше, че останалите изобщо не са влизали в битка.
Преговорите протекоха според очакванията на фелдмаршала. Кезианците подрънкваха със саби и отправяха искания, но в крайна сметка отлично съзнаваха, че са надвити. Размениха барут и екипировка срещу връщането на оцелелите офицери — с малки изключения. За освобождаването на войниците си заплатиха с храна и сведения за случващото се в Адро.
— Едва ли очаквате, че ще ви позволим да задържите Беон ди Ипил — каза кезианският полковник. — Той е третият пряк престолонаследник!
— Да ми позволите? — повтори Тамас. — Аз съм този, който ви позволява да си идете живи оттук. Почти четири хиляди войници в замяна на пътни дажби, откъслечни сведения и едно дадено с половин уста обещание да продължа необезпокояван. Аз съм този, който е ощетен от размяната. Ще задържа генерал Беон, докато баща му не обещае да осигури безопасното преминаване в замяна на живота на сина си. Ще разменим пленниците утре призори.
След като предоставиха информация за терена в северната част на Кез и местоположението на пехотните бригади, предвождани от брата на Беон, кезианските офицери поеха обратно към лагера си, неизменно вирнали носове, горди дори в поражението си.
— Баща ми ви мрази — каза Беон, докато вървяха обратно към адранския стан. — Няма никакъв шанс да размени живота ми срещу този на хората ви. Още по-малко подир провала ми тук.
— Зная. — Тамас спря и се обърна към него. — Ще получите всички привилегии, полагащи се на пленник от вашия ранг. От вас очаквам да ми дадете честната си дума, че няма да се опитвате да избягате и няма да правите опити да изпращате сведения за нашите ходове. В замяна ще получите собствена палатка, пълна свобода в границите на лагера и правото да изберете двама от хората си, които да ви слугуват.
— Давам ви честната си дума — каза Беон.
— Много добре.
Беон бе отведен обратно в оградената площ, за да избере прислужниците си. Тамас остана насаме с Гаврил.
— Наистина ли му имаш доверие? — попита Гаврил.
— Да.
— Тогава защо го вземаш с нас?
Тамас сне шапката си и предпазливо опипа пресните шевове. Щяха да изминат месеци, преди косата да израсте достатъчно, че да покрие раната. А междувременно той щеше да изглежда като умопобъркан.
— Той е единственият свестен човек сред синовете на Ипил. Възнамерявам да се върна в Адро и да отблъсна армията на Ипил. Според тях — той кимна по посока на отдалечаващите се вражески офицери — кралят се намирал в Адро. Ако успея да убия него и двамата му наследници, кезианската корона ще премине в ръцете на Беон, а той вече може и да се вслуша в разума и да ми помогне да сложим край на тази война.
— Аха. — Гаврил почеса брадата си. — Какво друго научи за Адро?
— Последните сведения, с които разполагат, твърдят, че Ипил опожарил Будфил и бавно, но сигурно настъпвал през Суркови проход. Хиланска и останалите генерали се опитват да ги забавят, подпомагани от Крилете на Адом. Предполага се, че самият Крезимир също е там, но не помагал на кезианската армия.