— След няколко часа ще донеса парите.
— До скоро виждане, значи — каза Доулс и махна към вратата. Посещението им бе приключило.
Морякът, изхвърлен от Сусмит през прозореца, изведнъж подаде глава през отворения капак в пода. Лицето му бе разкървавено от стъклото, дрехите и косата му бяха подгизнали, а едното му рамо бе засипано с тиня.
— Ще те убия! — изрева той към Сусмит, докато се изкачваше през отвора.
Доулс подложи крак на мъжа, възпрял дивия му устрем към Сусмит, и притисна гърба му с ботуш. Махна за сбогом на Адамат и се обърна към подчинения си:
— Стой долу или ще позволя на великана да те разкъса.
Вече отвън, Сусмит отправи подигравателна усмивка към пивницата.
— Можеше да мине и по-добре — рече Адамат. — Но пък можеше да мине и много по-лошо.
Насмешливото изражение бавно напусна лицето на Сусмит.
— Да. Искаш ли после пак да дойда с теб?
— Да. Да, струва ми се като добра идея.
— Следващия път няма да ме изненадат — каза Сусмит. За момент изглеждаше сякаш възнамеряваше да се върне и да ги избие.
Адамат огледа огромния си спътник. Боксьорът не беше пострадал в битката. Само ризата му бе разкъсана. Малцина можеха да се похвалят, че са изненадали Сусмит.
— Сигурен съм — каза инспекторът. — Да вървим да вземем парите.
Таниел седеше на стол в средата на щабната палатка, с оковани ръце и крака. В радиус от петнадесет метра от нея нямаше и прашинка барут. От всички предпазни мерки, които генералите бяха взели покрай залавянето му, тази го безпокоеше най-много. Те бяха изключително предпазливи с него. Твърде предпазливи.
Двама военни полицаи стояха от двете му страни. Други двама стояха зад него, а още четирима пазеха в задната част на палатката. Всеки от тях стискаше палка и се взираше в него сякаш беше някой опасен, дегенерирал тип.
Вътрешността на палатката създаваше впечатление за строг аскетизъм. В нея имаше само десетина стола в задната част, повечето от които празни, и маса с пет места в предната, по едно за всеки от пълководците на адранската армия.
Таниел хвърли бегъл поглед около себе си. Полковниците Доравир и Бъртър седяха точно зад него. Ленена превръзка пристягаше строшената челюст на Бъртър. За своя изненада, Таниел зърна бригаден генерал Абракс, предвождаща Крилете на Адом, да седи близо до входа. Какъв ли интерес имаше тя към това дело?
В единия край на последната редица, седнал в инвалидния си стол, се намираше полковник Етан, който му кимна насърчително. Таниел си наложи да се усмихне с увереност, каквато не изпитваше. Никой друг не бе дошъл да го подкрепи.
А може би не допускаха никой друг в палатката.
Все пак ставаше дума за военен съд.
Платнището прошумоля и генералите започнаха да влизат. Всички присъстващи се изправиха. Военните полицаи грубо сграбчиха Таниел под мишниците и го дръпнаха нагоре. Заради оковите около глезените си барутният маг едва не падна.
Кет и Хиланска бяха единствените, които Таниел разпозна. Не трябваше ли да познава повечето от висшите офицери? Или Кет се беше погрижила да предреши резултата, като подбере нови генерали за трибунала? Таниел понечи да улови погледа на Хиланска, ала едноръкият генерал упорито се взираше в пода и се въсеше. Това не вещаеше нищо добро.
Петимата седнаха и на Таниел бе позволено да се върне обратно на стола си. Генерал Кет се настани на централното място, като усилено подръпваше останките от ухото си. Тя огледа вътрешността на палатката и задържа погледа си върху Таниел. Поклати леко глава, с жеста на надзирател, отказващ помилване.
— Заседанието е открито — заговори Кет. — Председател ще бъда аз. Както е известно на всички ви, намираме се във война. При подобни обстоятелства адранските военни закони позволяват установяването на военнополеви съд, без консултации с прокурор или защитници. В рамките на изминалата седмица тайно и срочно бе проведено разследване. Настоящото заседание има за цел да определи вината и присъдата съгласно гореспоменатите закони.
Таниел отново чу отместването на платнището; за момент глъчката на лагера стана по-гръмка, преди отново да затихне.
При видяното, по лицето на Кет премина свъсване. Таниел се изкушаваше да се обърне, но Кет все още не беше приключила.
— За последните седем дни изгубихме осем мили територия и повече от три хиляди бойци: пряко следствие от хаоса, който капитан Таниел предизвика с твърденията си, че фелдмаршал Тамас е още жив, а адранският генерален щаб си сътрудничи с противника. Капитан Таниел е обвинен в насаждане на неподчинение и хаос сред редиците. Това е равносилно на измяна. Как пледира обвиняемият?