— Невинен — каза Таниел, отговаряйки с изискваната от ролята му лаконичност. Това беше стандартна процедура. Поне така му бе казал полковник Етан, който бе учил военно право в университета. Въпреки това барутният маг не можеше да се отърси от усещането, че всичко ще се обърне срещу него.
Генерал Кет продължи да изрежда обвинения, сред които неподчинение и нападение на висш офицер. Таниел се обяви за невинен по всяко едно от тях.
Някъде зад него изтракаха прибори и генерал Кет се навъси. Този път Таниел се обърна — и видя как Михали раздава чинийки на публиката и дори на военните полицаи. Той пристъпи до масата на съдиите, натрупал няколко чинии върху ръката си, и започна да ги поставя върху плота.
— Охрана, изведете този човек — разпореди се генерал Кет.
— Това са просто закуски — смъмри я Михали и поднесе чиния на Таниел. — Винен сладкиш, поръсен с шоколадови стърготини и щипка пипер. След заседанието ще има топло кафе. — Обърнат с гръб към генералите, готвачът смигна на Таниел.
Никой от войниците не бе реагирал на думите на Кет. Бяха прекалено заети да ядат.
Таниел не намираше сили да се усмихне. Той взе едно от предложените му парчета сладкиш, при което оковите му издрънчаха, и отхапа. Абсолютно съвършенство. Когато всички приключиха, Михали събра чиниите и отново се оттегли в края на палатката.
Кет дори не беше помирисала своята порция.
— Разследването е приключено. Събраните от него доказателства бяха представени пред съдиите, всеки от които е взел самостоятелно своето решение. Каква е присъдата на съда по обвинението в измяна?
— Виновен.
— Невинен — каза генерал Хиланска.
Кет се взря право в очите на Таниел.
— Виновен.
— Виновен.
— Виновен.
Стомахът на Таниел сякаш беше пълен с олово.
Кет продължаваше да говори:
— Мнозинството намира обвиняемия за виновен в измяна. Военният съд взе решение. Законът определя измяната да се наказва с разстрел.
— Това няма да проработи срещу барутен маг — услужливо се обади Михали някъде от отзад.
— Тишина в залата! — Кет стовари съдийското си чукче върху масата.
— Нямам ли право да говоря от свое име? — остро попита Таниел. — Да се изкажа по тези идиотски обвинения?
Кет го изгледа презрително.
— Съдът разполага със сведения, че сте били информиран от полковник Етан относно процедурата на военнополевия съд. Така ли е?
— Да.
— В такъв случай трябва да ви е известно, че думата не ви се полага. При следващата проява на подобно неуважение от ваша страна ще заповядам да ви изведат.
Таниел прехапа език. Да го отстранят от собствения му съд. Ама че идиотщина…
— Тъй като осъденият е барутен маг, той ще бъде екзекутиран чрез обесване — продължи Кет.
Генерал Хиланска се приведе към нея и прошепна нещо в ухото ѝ. Тя кимна бавно и си пое дъх, като че да се овладее.
— Би било проява на небрежност да пристъпвам директно към закриване на заседанието, макар събраните доказателства недвусмислено да посочват изхода от делото. Съдът се оттегля, за да обсъди присъдата на виновния. Един час почивка.
Генералите се изправиха.
— Разрешавате ли да се обърна към съда?
Генерал Кет се спря пред платнището и се обърна навъсено по посока на гласа, долетял зад гърба на Таниел.
— Това е военен съд. Нямам представа коя сте, госпожице, но цивилни не се допускат на заседанието.
— Няма да отнеме много от времето ви. Казвам се Фел, подсекретар на работническия профсъюз и личен помощник на Рикар Тамблар. Тук съм, за да говоря от името на господин Тамблар.
Таниел се извърна на стола си. Фел стоеше досами платнището. Носеше жълтокафеникаво сако, изрядни риза и панталони и небрежно бе пъхнала ръце в джоба на жилетката си.
— Това е абсолютно недопустимо — каза Кет. — Охрана, отстранете тази жена.
Този път войниците не се поколебаха да се отзоват.
— Генерал Кет! — високо каза Фел. — Човекът, когото вие с такова нетърпение искате да осъдите на смърт заради неговия патриотизъм, е кандидат за поста на адранския заместник-премиер.
— Политиката няма място в адранската армия — каза Кет. Ала военните полицаи бяха спрели, колебаещи се дали да изведат Фел, след като генерал Кет разговаряше с нея.
— Капитан Таниел Двустрелни е герой на два континента — рече Фел. — Вие може да отбягвате политиката, но не и последиците, които екзекуцията на младия капитан би имала върху общественото мнение за тази война и конкретно за вашето ръководство.