— Общественото мнение не ме интересува. Напуснете.
— Генерал Кет — подчертано каза Фел, — ако Таниел Двустрелни бъде екзекутиран, фабриките ще затворят врати в знак на протест. А това означава, че фронтовата линия вече няма да бъде снабдявана с нови ботуши, униформи, копчета, торби, ризи и фуражки. Булевардът на оръжейниците ще спре да произвежда пушки и мускети. А пресата ще се погрижи всички, до последния човек в Адопещ, да узнаят, че Таниел Двустрелни, герой на цял Адро, син на смятания за мъртъв, но несъмнено велик фелдмаршал Тамас, е бил екзекутиран въз основа на скалъпени обвинения.
— Заплашвате ли ме, госпожице…
— Фел.
— Фел. — Кет заобиколи масата и се приближи до другата жена, като направи знак на военните полицаи. — Наистина ли заплашвате победата на адранското оръжие?
Фел смаяно допря пръсти над гръдта си.
— Аз? Да ви заплашвам? Велики Крезимир, генерале, и през ум не би ми минало да ви заплашвам. Та нали с очите си виждам лицето на Таниел, очукано като пържола от вашите полицаи. В никакъв случай не бих искала да подредят и мен така. Не, просто ви изреждам последиците, до които би довело решението на този съд.
— Вашият господар контролира профсъюзите. Следователно вие ме заплашвате.
— Не. — Фел повдигна пръст с жеста на поучаващ родител. — Моят господар оглавява техните ръководители. Всеки от отделните съюзи е свободен да излезе в стачка. Господин Тамблар е безсилен да ги спре, ако те вземат такова решение. Наистина ли искате цялата адранска индустрия да спре?
Кет доближи лицето си до нейното. За своя чест, подсекретар Фел дори не трепна.
— Заседанието ще бъде възобновено след един час! — генерал Кет рязко отметна платнището и бясно закрачи навън, следвана от останалите генерали.
Фел придърпа един от столовете до средата на палатката. Тя махна с ръка към войниците, обградили Таниел, и те колебливо отстъпиха крачка назад. Фел постави стола до неговия и приседна.
За момент Таниел я огледа преценяващо. Беше изрядно облечена — приличаше повече на делова дама, отколкото на подсекретар или личен асистент. В очите ѝ обаче личеше умора, а върху бузата ѝ имаше неотдавнашен белег, покрит със слой пудра за лице. Фел пъхна ръка в джоба си и извади кесийка от кафява хартия.
— Кашу?
Таниел не знаеше какво да мисли. Тя, и нейният господар, може би току-що бяха спасили живота му… ала човек като Рикар никога не вършеше нещо безвъзмездно.
— Ако оцелеете, ще бъдете голям длъжник на Рикар — тихо каза Фел.
Ето, това беше.
— Не съм го молил за помощта му.
— Така е, но въпреки това той ви я предоставя. Вие сте достоен човек, Таниел, не е ли така?
Повдигаше му се само от мисълта да дължи нещо на Рикар Тамблар.
— Какво иска в замяна?
— Три години — отвърна Фел. — В политиката. От вас ще се очаква да посещавате официални вечери и да правите изявления. Ще ви бъде изготвен график, разбира се. Извън публичното пространство, ще бъдете свободен да правите каквото си искате — да спите с когото си поискате, да пушите мала до насита… Подобен живот не е никак взискателен. — Тя сви рамене. — Но ако Рикар почине или бъде убит, ще трябва да заемете неговия пост и да оглавите Адро.
— Не искам подобен пост.
Фел се усмихна със стиснати устни.
— В такъв случай сте по-подходящ за него от Рикар.
Дали самият Тамблар би казал подобно нещо, или Фел току-що бе отправила хаплива забележка към господаря си?
— Мислех, че оръжейниците все още не са се организирали в съюз. — Таниел погледна многозначително към входа на палатката, откъдето бяха излезли генералите.
— Те няма как да знаят това.
— Рикар действително ли възнамерява да реализира тези заплахи?
— Бих предпочела да не узнавам.
Блъф, значи. Таниел трябваше да му го признае — изискваше се смелост да блъфираш висшите офицери на адранската армия.
— Рикар някога опитвал ли се е да изнудва Тамас?
— Небеса, не. Тамас щеше да го окачи като кукла на конци.
— Радвам се да чуя, че си има граници.
Едночасовата почивка се проточи в два часа, сетне в три. Михали поднесе обещаното кафе и по още една порция сладкиш.
Таниел започваше да се чуди къде, по дяволите, се бяха дянали генералите. Защо се бавеха толкова?
— Отсъствието им е добър знак, да знаете — каза Фел между два залъка.
Полковник Етан, преместил инвалидния си стол до тях, се съгласи:
— За издаването на смъртна присъда са им необходими четири от петте гласа. Ако се бяха върнали в уреченото време или дори по-рано, нещата нямаше да изглеждат добре за теб. Закъснението показва, че продължават да спорят, което значи, че не само Хиланска се опитва да ти спаси кожата.