— Вие казахте ли му, че Тамас е още жив?
— Да — потвърди инспекторът.
— Не разполагаме с доказателства за това — разпери ръце Рикар.
— Жив е — рече Бо. — И когато се върне, ще изкорми генералния си щаб.
— Ако барутът на армията свърши, Адро ще бъде завладян много преди завръщането на Тамас.
Бо замислено захапа устната си.
— Някакви вести от Таниел Двустрелни? Освен това писмо, разбира се?
— Точно в този момент бива изправен пред военен съд. Изпратих своя подсекретар да се намеси, но ще науча резултата от делото чак след дни.
— Военен съд? За какво? — с хладен, безизразен глас попита Бо. Може би Адамат си внушаваше, но му се стори, че температурата в кабинета се е понижила драстично.
— В по-голямата си част обвиненията са скалъпени — обясни Рикар. — Неподчинение, нападение срещу щабен офицер. Но Таниел подозира, че някои от генералите печелят на черно от войната, като не е изключено и да си сътрудничат с врага, което определено би обяснило защо изправят на военен съд единствения си барутен маг.
Бо размаха писмото.
— Да, прочетох. Мамка му, мамка му. Предполагам, че бих могъл да ги избия до крак, стига да не са го обесили, докато стигна.
— Подобно нещо не би се отразило добре на военната кампания — изтъкна Адамат. — А и не знаем кои от генералите участват в спекулата.
— Да не мислите, че ме е грижа кои са? — тросна се Борбадор. Той повдигна ръка и макар че не носеше ръкавиците на Привилегирован, Адамат неволно се сви в креслото. Бо вдиша дълбоко и затвори очи за няколко минути, преди отново да заговори: — Аз ще се заема с това — рече той. А към Рикар добави: — Може да ми потрябва помощта ви.
— Моята организация е на ваше разположение.
— Отлично.
Бо си замина също толкова внезапно, колкото се беше и появил. Адамат и Рикар отново останаха сами.
— Това беше интересно. Сдобил си се с доста интересни приятели. — Рикар извади полуизпушена пура от пепелника си и се втренчи в нея, сякаш обмисляше дали да я довърши. В крайна сметка се отказа и я запрати в кошчето до краката си.
— Иска ми се да не ми се беше налагало — промърмори инспекторът.
— Имаш нужда от почивка, а не от още работа. Вече ми е ясно. Най-добре ела с мен на обиколката.
— Моля? Каква обиколка?
— Тържественото откриване на Панделиванския канал! — Рикар се изправи и отметна завесите. Отвъд прозореца му се разкри грозотата на пристанищните фабрики, понастоящем обливани от пороен дъжд. Бурята се простираше и отвъд, към Адморието. Рикар повдигна вежда при вида на дъжда и спусна завесите обратно.
— Мислех, че каналът ще носи името на крал Мануч.
— Вече няма крал Мануч. Няма и канал на крал Мануч. — Рикар отвори кутията си с пури и я подаде на Адамат, но инспекторът отказа.
— Няма да ти позволя да ме ободриш — рече Адамат.
Рикар размаха ръка пред себе си, чертаейки невидима табела във въздуха.
— Исках каналът да носи моето име, но съветническият ми комитет смята, че скромността ще изглежда по-добре в очите на гласоподавателите. А профсъюзният съвет искаше да е нещо, което да подсили връзките ни с Делив. — Рикар драсна клечка кибрит и запали пурата си. — Правя такива саможертви в името на общото благо.
— Бедничкият.
— Е, ще дойдеш ли на откриването?
— Не. — С какви основания Рикар очакваше, че на Адамат ще му се мисли за пътуване подир всичко преживяно? Той затвори очи в опит да игнорира зловонието на стридите. — Ами Привилегированият Борбадор?
— Ще инструктирам хората си да му оказват пълно съдействие. Ела с мен. Настоявам — не мирясваше Рикар.
— В никакъв случай. Съпругата ми не е в състояние да пътува. А децата ми…
— И те могат да дойдат. Ще наема бавачки. Двамата с Фая ще пътувате в моята карета. Потегляме днес следобед.
— Фая няма да се съгласи!
— Тя вече го стори.
Адамат присви очи насреща му.
— Лъжец.
— Да пукна, ако лъжа — отвърна Рикар. — Вчера я посетих.
— Тя щеше да ми каже.
— Очевидно не го е сторила. Хайде, върви у дома и я попитай. Обзалагам се, че вече е събрала багажа. И на двама ви ще се отрази добре да напуснете града.
— Щом си планирал всичко това, какви бяха онези глупости за спекулиращите генерали?
— Исках да разбера какво мислиш по въпроса. Но ти не беше особено полезен.
— Не бих могъл да си позволя да…
— Всички разходи са за моя сметка — каза Рикар. Той се приведе над бюрото и сбърчи нос заради дима от благовонията. — Върви вкъщи и се приготви. След три часа колата ще дойде да ви вземе. И повече никакви спорове.