— За подобна работа е нужна опитна шивачка — каза Нила. — Аз умея да шия, но…
— Справяш се отлично.
Тя възобнови работата си. До този момент бе приключила с три от дузината скъсани ръкавици. Резултатът от кърпенето тепърва предстоеше да бъде установен.
— Наистина ли ще се самозапалиш, ако сбъркам? — попита Нила.
— Не.
— Голям си глупак!
— Но ръкавиците няма да проработят. Което ще докара смъртта ми също толкова ефикасно. — Бо остави книгата до себе си, надигна се и пристъпи до масата на Нила. Сложи една от закърпените ръкавици и щракна с пръсти. — Нищо. Тази не върши работа. — Той опита втора. — Тази също. — Той подхвърли двете безполезни ръкавици встрани и сложи третата. После отново щракна с пръсти.
Връхчетата им бяха обгърнати от малък пламък. Удовлетворен, Бо отдръпна пламъка, смъкна ръкавицата и я прибра в джоба си.
— Тази ще свърши работа. Отлично.
— Искаш ли да… — Нила посегна към двете неизползваеми ръкавици.
— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за тях.
Нила очакваше, че той ще се върне обратно върху възглавницата си и ще продължи да чете. Вместо това магьосникът придърпа един от столовете и седна. С краката си отмести друг стол и ги качи отгоре му, като се облегна назад, сключил пръсти под тила си.
— Къде е момчето? Не съм чул дори да гъкне цял ден.
— Играе си в стаята. Казах му да пази тишина, за да четеш на спокойствие.
— Много съобразително от твоя страна.
Нила сгреши един от бодовете. Като изруга тихичко, тя издърпа конеца и опита отново. Защо той се взираше в нея? Какво искаше?
— Знаеш ли, ти си много красиво момиче.
А, ето защо. Сърцето на Нила прескочи един удар. Бе чувала слухове, че Привилегированите се отличават със забележителен нагон. Че всеки от кабалистите имал по няколко наложници и малко жени можели да им устоят.
— И преди са ми го казвали — отвърна Нила.
— Трябва по-често да носиш косата си вързана отзад. Подчертава скулите ти.
Нила не дръзваше да отговори. Дали не бе попитал за Яков, защото се надяваше да остане насаме с нея? Дали щеше да ѝ отправи ултиматум: или в леглото му, или на улицата? Тя реши да не го прави. Все още можеше да се осланя на скритото край града сребро. Не бе спирала да мисли за него от момента, в който Бо ги бе подслонил. Щеше да вземе среброто и да отведе Яков на североизток в Нови. Щяха да се отправят към столицата, където да наемат някоя малка къща, а Нила щеше да постъпи на работа като перачка.
Бо отвори уста.
Започва се, помисли си Нила.
— Родителите ти в града ли живеят?
— Няма да… Моля?
— Твоите родители — повтори Бо. — В града ли живеят?
Нила се обърка.
— Родителите ми са мъртви — кратко отвърна тя. Не този въпрос бе очаквала от него. — Аз съм кръгъл сирак.
— О, съжалявам да го чуя — каза Бо.
— Дори не съм ги виждала.
Бо се взираше в тавана. Гласът му бе изпълнен с копнеж.
— Аз помня баща си. Бях съвсем малък, когато умря. Аз също прекарах известно време в сиропиталище. След това — на улицата.
Нила едва не се изсмя. Така ли очакваше да я вкара в леглото си? Като ѝ внуши някакво мнимо сходство помежду им?
— И след това — кралската кабала?
— Не. Най-напред Таниел Двустрелни. Сетне баща му, Тамас, ме приюти. Там ме намериха придворните търсачи на талант. Теб подлагали ли са те на тест като дете?
Бо познаваше фелдмаршал Тамас? И е бил осиновен от него? Това вече звучеше пресилено.
— Тест?
— От вербовчиците на кабалата. За магически талант.
Нила откри още един погрешен шев. Тя спря да шие и с върха на иглата издърпа нишката.
— Разбира се. Идваха в сиропиталището всяка година.
— Трябва да опиташ отново — посъветва Бо. Извади чифт ръкавици от джобовете си и ги подхвърли на масата. — Случва се да пропуснат някого.
Искаше ѝ се да подбели очи. Той все още флиртуваше с нея. Издаваха го едва доловимата усмивка и закачливият тон на гласа му.
— Съмнявам се.
— Твоя воля. — Бо отново прибра ръкавиците.
Последваха няколко блажени минути тишина, по време на които Нила шиеше, а Бо се поклащаше на стола си и се взираше в тавана. Мислите на Нила отново се върнаха към плановете ѝ. Може би не трябваше да продължава към Нови. Може би трябваше да прекоси океана и да се установи в далечна Фатраста. Там вероятността Яков да бъде намерен или разпознат щеше да бъде много по-малка.