— Яков — неочаквано каза Бо. — Неговата фамилия е Елдаминз, нали?
— Да.
— И ти си работила за семейството му?
Нила кимна. Домът Елдаминз. Това ѝ се струваше толкова отдавна. Наистина ли бяха изминали едва четири месеца? Спомените от онзи период ѝ се струваха като сън.
— Знаеш ли нещо за работата на бащата?
— Аз бях перачка.
— Прислугата чува всичко. Заради това толкова много от тях шпионират за кабалата.
Нила премигна.
— Така ли?
— Индиректно, разбира се. Не знаят за кого шпионират, просто знаят, че им се плаща за сведения.
— Аз никога не съм го правила. Учили са ме да не подслушвам.
— Жалко. — Бо престана да се клати на стола си и се изправи. — Яков — подвикна той и се отправи по коридорчето към стаята, в която бяха настанени Нила и детето.
Нила спря да шие и леко извърна глава.
— Яков — долетя приглушеният глас на Бо, — помниш ли дали баща ти някога е бил посещаван от военни?
Тя не можа да чуе отговора на момчето.
— Наистина ли? Интересно. Преди колко време? — Последва пауза. — Благодаря ти, Яков. Много ми помогна.
Бо се върна в стаята и откачи сакото си.
— Къде отиваш? — попита Нила.
— За човек, когото са учили да не подслушва, определено имаш вид на някой, който е слушал внимателно.
Нила почувства как страните ѝ пламват.
Бо се усмихна.
— Отивам в обществения архив. Най-вероятно ще се върна чак утре. Под перваза има малко пари. Използвай ги, за да купиш храна за себе си и детето. — Той спря на прага, стиснал ръкавиците си в ръка. Изглеждаше замислен. — Сигурна ли си, че не искаш да изпробваш ръкавиците?
Нила бутна стола си и се изправи.
— До гуша ми дойде от това — каза тя.
Бо повдигна вежди. Изненадата му изглеждаше неподправена.
— От кое?
— Флиртуването ти. Ще си тръгна, ако искаш, но няма да спя с теб.
С няколко бързи крачки Бо прекоси стаята, спирайки досами Нила. Той се приведе към нея и сърцето ѝ заби оглушително в ушите ѝ. Нила болезнено ясно осъзна, че ако Бо поискаше да я насили или да нарани нея или Яков, тя бе безсилна да го спре.
— Аз флиртувам с всички — прошепна ѝ Бо. — Ако поискаш да легнеш с мен, не бих ти отказал. Но никога през живота си не съм насилвал жена и никога няма да го сторя. Така че престани да изтръпваш всеки път, в който ме хванеш да те гледам. Обичам да се взирам в хората. Намирам ги за удивителни.
Гърлото на Нила бе пресъхнало. Един бърз поглед ѝ показа, че Бо още не си е сложил ръкавиците.
— Щом не очакваш да преспя с теб, защо още не си ни изгонил?
— Защото те харесвам — каза Бо. — Харесвам и детето. Само че скоро напускам града, затова трябва да решиш какво ще правиш. Ще остана още най-много седмица. — Той се отдръпна. — Е, ще се видим утре, значи?
Нила преглътна.
— Да.
— Радвам се да го чуя.
Армията на Тамас прекоси последната река от Крезимировите пръсти и навлезе сред Северната шир почти седем седмици подир оттеглянето от Будфил.
Това плато, подобно на Кехлибарената шир на юг, също бе източник на храна за Деветте кралства. Само че тукашните земи не бяха заети от ниви или скотовъдни ферми, а приютяваха обширни бобови поля, които се нуждаеха от по-малко вода.
Тамас веднага разпрати фуражири, ръководени от най-хладнокръвните сержанти. Той целеше да събере достатъчно хранителни запаси за войниците си, без да създава лишения за местните.
Той яздеше в челото на колоната, вперил поглед в северния хоризонт. Щяха да изминат още няколко дни, преди да прекосят деливанската граница и да зърнат град Алватион, но въпреки това той не можеше да сдържа вълнението си. Много скоро щяха да отдъхнат. Много скоро щяха да прекосят Въгленда и да се озоват в Адро, където най-сетне да дадат отпор на противника.
Гаврил се изравни с него. И едрият мъж, и конят му бяха покрити с прахоляк, тъй като идваха от задните редици на колоната. На известно разстояние от него някакъв старец яздеше товарно муле. Той не успяваше да поддържа темпото на Гавриловия кон. Тамас дръпна юздите. Олем също спря, неизменно бдителен, макар тяхната армия да бе единственото нещо сред платото.
— Кой е този? — попита Тамас и кимна към стареца, който все още се намираше на петдесетина крачки зад тях.
— Кезиански земеделец.
— Защо е тук?
— Искаше да говори с теб.
Тамас повдигна вежда към Гаврил. Само това му липсваше. Какво го прихващаше Гаврил — да му води фермери?
— Той знае ли кой съм?
— Да. И спомена доста интересни неща.