— Продължаваме по същия път. Догонваме ги и ги нападаме в гръб.
Глава тридесет и втора
Каретата на Рикар Тамблар подскачаше по виещия се път в подножието на Въгленда и продължаваше да напредва на север, към Панделиванския канал. На запад от пътя се издигаха планини, а в далечината на север се протягаха още върхове, чийто сняг напомняше на глазура. С грохот каретата пое по каменен мост, простиращ се над един от притоците нарека Адра, и отново се затъркаля по проклетия черен път.
Адамат се взираше през прозореца и се стараеше да не обръща внимание на друсането. Нямаше никакво намерение да повръща в тапицираното с кадифе купе.
Петдневното пътуване с карета не попадаше в категорията на приятните изживявания дори и когато ставаше дума за луксозна карета като тази на Рикар. Шасито ѝ разполагаше с най-съвременните ресори в окачването си, които в комбинация с меките седалки неутрализираха по-голямата част от друсането. Но дори и това не предпазваше главата на Адамат от сблъсъците с тавана, щом колелата се натъкнеха на особено дълбока дупка на пътя.
Проклети северни пътища.
Поне Фая изглеждаше доволна — доколкото това беше възможно предвид обстоятелствата. Подир решението да не продължават с издирването на Йосип тя се бе вглъбила още повече в себе си. Поне беше спряла да ридае, а и влагаше повече старание да не тревожи децата.
— Ще поправим пътищата истински веднага щом каналът стане по-оживен — казваше в този момент Рикар, подал глава през прозореца. — Бих искал да видя целия път застлан с павета, подлежащ на целогодишна поддръжка от организирани работници.
Адамат копнееше най-сетне да пристигнат. Оставаха им само още няколко часа, поне така казваше Рикар. Щяха да се настанят в най-луксозния хотел в северната част на Адро. Обслужване по стаите, масажи, гореща течаща вода… Хотелът бе току-що построен, издигнат за удобство на сановниците и бизнесмените, които щяха да пътуват по канала.
— Не може ли просто да оставиш това на планинската стража? — попита Адамат. — Имам предвид поддръжката. Предпланините също се считат за тяхна територия.
Рикар размаха пръст под носа му.
— Не! Не, не, не. Борих се със зъби и нокти прокарването на канала да бъде профсъюзен проект. Планинската стража искаше да се включи. Казваха, че било тяхна юрисдикция или някакви подобни щуротии, но това е профсъюзна задача! Съюзът осигурява работа на добри, трудолюбиви адранци. А не престъпници и бегълци от закона като планинската стража.
— Предполагам, че те все пак охраняват канала — рече Адамат.
— Не — гордо заяви Рикар. — Изцяло профсъюзен проект, включително и охраната.
Това изненада Адамат. Планинската стража не беше просто институция за принудителен труд. Тя се основаваше на дълга традиция в пазенето на високите територии — нейните служители бяха граничарите на Адро. Неотдавна, в битката при Рамензид те за пореден път го бяха доказали.
Инспекторът разбираше, че Рикар се гордее със своите работнически съюзи, но да им повери отбраната на страната изглеждаше необичайно.
Спряха за обедна почивка на няколко мили южно от канала. Адамат и Фая седнаха да се хранят заедно с децата си и бавачките, а Рикар се срещна с Фел, за да обсъдят някакви планове за планината. В края на обяда Адамат излезе навън, за да се разтъпче.
Ханът се намираше край малък ручей, спускащ се от планините. Адамат се заслуша в бълбукането му, докато лъкатушеше под пътя и изчезваше надолу към реката, а сетне погледна на север.
От мястото си можеше да види шлюзовете на канала. Те се изкачваха по склона на планината подобно на стъпала, а пътят се виеше край тях. От това разстояние съоръжението изглеждаше не по-голямо от макет. И макар да го виждаше със собствените си очи, той все още се затрудняваше да повярва, че е истински: канал, преминаващ над цяла една планинска верига!
Самите шлюзове представляваха инженерно постижение, което до този момент нямаше равно на себе си. Изцяло дело на човешка ръка, без никаква магия, освен ако не се брояха неколцината Чудаци, които съюзът несъмнено бе наел заради разнообразните им умения. Макар пътуването да беше мъчително, Адамат знаеше, че обхождането на шлюзовете преди откриването ще оправдае изтърпените терзания.
Йосип много щеше да се зарадва да види канала…
Рикар и Фел излязоха отвън, изучаващи някаква карта и сочещи към пътя. Той можеше да чуе как обсъждат преимуществата на паветата срещу тези на бетонната настилка.