— За всеки случай, нали?
Кимване.
— И онези отрепки са те хванали, докато си се опитвала да вземеш нещо от Кет, за да изработиш фигурката ѝ?
Ново кимване.
Ако не бяха синините ѝ, Таниел щеше да я зашлеви. Стореното от нея беше изключително опасно. Ако хората имаха представа от същината на магията ѝ и я видеха да се навърта около квартирата на генерала, щяха да я пребият и да я затворят.
— И все пак — продължи Таниел — те споменаха, че Кет им е позволила да се забавляват с теб. — Гневът му се уталожи. Съвсем малко, но достатъчно, та мускулите му да се отпуснат. Той се облегна назад и прокара длани по лицето си. — Трябва да я убия.
Ка-поел посочи с палец към себе си. Аз ще го направя. Тя повдигна разтворена длан пред себе си и безмълвно додаде: Ако се наложи.
— Проклятие, Пола, аз…
— Чук-чук! — Гласът долетя близо до палатката. — Може ли да вляза?
Михали. Проклетият готвач. Ако не беше той, нищо от тези неща нямаше да се случи. Таниел все още щеше да се числи към адранската армия, а Ка-поел нямаше да бъде пребита от главорезите на Кет.
Таниел понечи да го наругае, но Ка-поел положи нежно ръката си връз неговата.
Тя кимна. Таниел си пое дълбок, успокояващ дъх. Не му помогна.
— Влез — подвикна той.
Платнището бе отметнато и Михали се приведе под него, понесъл широк поднос. Изпод похлупака се издигаше дим с аромата на топъл хляб и още нещо… да, яйца.
Таниел се извърна. Нямаше да достави на Михали удоволствието да яде от храната му.
Михали постави тепсията върху леглото на Таниел и повдигна похлупака. Приведе се над подноса и с размах насочи аромата към него.
— Пресен царевичен хляб с медена коричка и варени яйца.
Лицето на Ка-поел просия. Царевичният хляб бе един от шедьоврите на фатрастанската кухня, рядко срещан из Деветте. Тя грабна едно от хлебчетата и започна да го подмята от едната си ръка в другата, за да го охлади.
Таниел се усмихна, но се опита да прикрие това с кашлица. Не искаше Михали да вижда удовлетворението му.
— Какво искаш, Адоме?
— О, моля те — каза Михали. — Наричай ме Михали. Адом загатва за превъздигнати неща.
— Хубаво. — Заради миризмата на хляба устата на Таниел започваше да се пълни със слюнка. — Какво искаш?
— Дошъл съм да се извиня — обяви Михали.
Ка-поел потупа леглото до себе си.
— Благодаря ти! — Михали се настани на предложеното му място, а Таниел почувства жилването на ревност.
— Да се извиниш? Задето по твое настояване се оправдах пред Доравир и в крайна сметка ме прогониха от адранската армия?
Готвачът повдигна вежди.
— Небеса, не. Това трябваше да се случи.
— Моля? — смаяно изстреля Таниел.
Михали махна с ръка, сякаш ставаше дума за нещо незначително.
— Дойдох да се извиня, защото ти казах, че няма да ти помогна да убиеш Крезимир и че не смятам за нужно той да умира.
Таниел не можеше да се сдържа повече. Ръката му сама посегна и взе едно от хлебчетата. Той отхапа и мигновено се оказа възнаграден. Хлябът беше мек и влажен, направо се топеше в устата, а медът имаше вкус на току-що изваден от питата.
— Значи си си променил мнението? — попита Таниел между два залъка.
— Ще ми се — поде Михали, докато си отрязваше парче хляб и го мажеше с мармалад — да разрешим проблема по мирен начин. Или изобщо да го разрешим. Преди два месеца се споразумях с Крезимир никой от двама ни да не се намесва пряко във войната. Оттогава нещата се развиват зле за адранците, както и сам виждаш, но и в кезианския лагер не отиват на добре. — Михали облиза полепналите по пръстите му мед и трохи. — Крезимир започна да убива собствените си хора с плашещо темпо.
— Още по-добре — изсумтя Таниел.
— Не — каза Михали. — Не е добре. Често разговарям с Крезимир. Ние умеем да общуваме от разстояние. В тези моменти мога да надникна в ума му. Той полудява. — Михали преглътна залъка си и тъжно се загледа в хляба. — Върви към цялостно безумие.
— Не ме е грижа.
— Таниел, колко дълго според теб един умопобъркан бог ще се задоволява да избива единствено собствените си хора? Нищо чудно да опита да унищожи Деветте държави. Или дори целия свят. Не мисля, че би успял — дори Крезимир не е толкова могъщ — но ако дори само се опита, мисля, че всичко живо в тази част на света ще загине.
— Аз вече го спрях веднъж — изтъкна Таниел.
— Което те прави изключително подходящ за това начинание.
— Ти не можеш ли да го спреш?
— Магията е предвидима в определени аспекти — отвърна Михали. — Всеки Привилегирован, от най-посредствения до самия Крезимир, се придържа към едни и същи основни принципи. Аз мога да предугаждам тези модели и при нужда да им противодействам. Но ако Крезимир се поддаде на лудостта, действията му ще бъдат напълно произволни. Аз бих могъл да се предпазя, но не и да защитя някой друг.