Няколко мига Таниел размишлява над чутото. Нима един бог действително можеше да полудее?
— Заради куршума е, нали?
Сега беше ред на Михали да се замисли.
— Чувал съм доклади — когато се навъртам около щабната палатка по време на заседанията — на адранските съгледвачи и шпиони. В кезианския лагер има слух, че Крезимир кашля кръв върху възглавницата си. Говори се как нощем крачел по коридорите на квартирата си и разпитвал телохранителите си дали прицелвалото се в него око над затвора принадлежи на тях.
Устата на Таниел пресъхна. Окото над затвора. За кого другиго можеше да става дума, ако не за него самия? В лудостта си Крезимир го търсеше… От изреченото му се догади, но все пак попита:
— Възможно ли е да бъде изцелен? Поне дотолкова, че да се вразуми?
— Не зная — каза Михали. — Снощи повдигнах тази тема пред него. Той побесня. Онази експлозия в Будфил? Трябва да си я чул. Тя беше негово дело. В нея са погинали хиляди кезиански цивилни.
— Не е голяма загуба.
Михали се навъси. Таниел почувства едва доловимо трептене, загатващо използването на магия. Внезапно се зачуди, дали е добра идея да стои толкова близо до Михали.
— Тези хора — рече Михали, видимо полагайки усилия да говори сдържано — не бяха войници. Говорим за перачки, пекари и обущари. Техните животи бяха безвъзвратно прекъснати в рамките на миг, защото зададох на Крезимир погрешния въпрос и той се разгневи. — Михали поклати глава. — Разбирам, че убиването е твоя професия, но всеки прекъснат живот е значителна загуба. А когато става дума за толкова много хора, и то само в рамките на…
Михали притихна. Взе си ново хлебче и задъвка замислено. Погледът му попадна върху фигурките, които Ка-поел бе положила на леглото, и пръстите му трепнаха неспокойно.
— Останал му е достатъчно разум, за да създава барутни Пазители — рече Таниел.
Михали отвърна:
— Това е единственото, което ми дава надежда, че може да се възстанови. Все още не е изгубил напълно ума си. Може и да успея да го изцеля. Но ще ми се наложи да го обездвижа, а сам не бих могъл да се справя.
Готвачът гледаше към Ка-поел, докато изричаше тези думи. Това никак не се понрави на Таниел.
— Тогава как?
— Тя може да го стори — отвърна Михали, кимвайки към Ка-поел. — Мисля, че съм споменавал как в някои от разнообразните си превъплъщения съм посещавал костнооките. Тяхната магия е изключително подходяща за битки, нараняване, закрила и дори контролиране на други. Никога не съм срещал хора дори с частица сила като нейната. И само като си помислиш, че тя се е научила съвсем сама… — Михали притихна. Беше се задъхал, лицето му се бе зачервило.
Контролиране на други, бе казал Михали. Дали Ка-поел контролираше Таниел? Той знаеше, че го е защитавала преди, а и бе виждал на какво е способна с тези нейни фигурки.
— И ако бъде изцелен? — попита барутният маг. — Ще сложи ли край на войната? Ще остави ли Адро на мира?
— Така смятам. В последно време не е на себе си.
— Смяташ или си сигурен? Той се е заклел да унищожи Адро.
— Клетва, която няма да спази. Аз ще се погрижа за това. — Михали разпери пухкавите си ръце, местейки поглед между Ка-поел и Таниел. — Моля ви. Помогнете ми. Помогнете на брат ми.
Ка-поел посочи към счупената си ръка и сетне към Михали.
Готвачът повдигна вежди.
— Разбира се. Колко небрежно от моя страна! — Той затвори очи и неочаквано Ка-поел простена.
Таниел скочи към нея и я подпря, за да не падне.
— Какво ѝ направи?
Ка-поел раздвижи рамене, за да се освободи от Таниел, и развърза клупа. Изпъна ръката си и я раздвижи, сетне кимна сама на себе си. Таниел се вгледа в лицето ѝ. Синините бяха изчезнали.
— Мога да излекувам и твоите рани — рече Михали.
Таниел се отдръпна конвулсивно.
— Ще си ги задържа, благодаря. — Наум, той се прокле за глупостта. Защо отхвърляше целебните сили на един бог? Нима се страхуваше от магията на Михали? Или се боеше да дължи някому нещо? Абракс и Рикар вече му бяха направили услуги, които да отплаща с години.
Таниел допря пръсти до чувствителните подутини върху лицето си, останали от жандармите на Кет.
— Ще ги запазя като напомняне.
— Моля те — рече Михали, докато се надигаше — да помислиш над молбата ми. В замяна ще ти дам подарък. Той по никакъв начин няма да те обремени.