Той заопипва в джоба си за барутен фишек, докато се поклащаше в синхрон с движенията на коня. Пъхна края на фишека право в устата си и отхапа. Серистите зрънца захрущяха между зъбите му. Още докато изплюваше овлажнялата хартия барутният транс се разля из жилите му.
Земята прелиташе под копитата на коня му и хоризонтът изникна пред очите му с ясна отчетливост. Тамас откри облака прах и го проследи до източника му. Ето там, на мили разстояние, препускаше самотен конник.
Фелдмаршалът се намръщи. Само един? Ездачът се бе привел към шията на животното. Приличаше на един от Гавриловите разузнавачи.
Секунди по-късно иззад хребета на един хълм се появиха още конници.
Те носеха сини униформи със сребърен кант, а на главите им личаха конусовидните шлемове на адранските драгуни.
Тамас изруга. Адрански драгуни? Невъзможно. Ако действително бяха адранци, разузнавачът нямаше да бяга от тях. Тамас погледна към Олем, ала телохранителят не можеше да види толкова надалеч.
— Драгуни — извика му Тамас. — Преследват един от нашите разузнавачи! Носят адрански униформи, но не са приятелски настроени.
В отговор Олем пришпори коня си.
Тамас се приведе на седлото и започна да отброява ударите на копитата, докато скъсяваха дистанцията между себе си и разузнавача. Скоро фелдмаршалът можа да прецени, че драгуните се намират на около половин миля зад преследвания. По муцуната на коня на беглеца личеше пяна; животното непрекъснато тръскаше глава. Личеше, че няма да издържи още дълго.
Тамас размаха пистолета си към ездача в знак да спре. Разузнавачът се изравни с тях и дръпна юздите, конят му се разтърси и се олюля, въртейки лудешки очи. Лицето и гърдите на преследвания бяха покрити с прах, смесила се с потта му.
— Къде е Гаврил? — остро попита Тамас.
Разузнавачът дишаше тежко, опитвайки се да проговори, след което протегна ръка зад себе си.
— Изостана… сби се с тях, за да мога аз… да избягам.
— Какви са тези хора?
— Кезианци! Взехме ги за свои, но те ни се нахвърлиха в мига, в който Гаврил ги заговори на адрански.
Тамас обърна коня си към драгуните и бързо ги преброи. Шестнадесетима. Те размахваха карабините си и крещяха: появата на Тамас и Олем не ги бе накарала да забавят ход. Щяха да са тук само след минути. Той подложи свободната си ръка под въоръжената и примижа. Дръпна спусъка.
Отброяваше секундите мислено, съсредоточен върху барута, за да поддържа куршума в полет далеч отвъд обичайната траектория. Същевременно ръцете му прибираха празния пистолет и изваждаха другия.
Едно. Две. Тр…
Един от драгуните в края на групата рухна, пронизан от куршума право в окото.
Тамас закрепи втория си пистолет и стреля. Още един драгун рухна. Отново в края на групичката. Тамас не искаше да подплаши драгуните, които все още не бяха забелязали, че са изгубили двама от другарите си.
— Олем! С мен!
Тамас заби пети в хълбоците на коня си и го пришпори. Прибра втория пистолет и извади тежката кавалерийска сабя. Оръжието прилегна в ръката му, пръстите обвиха захабената кожена дръжка.
На седемдесет крачки от него драгуните насочиха карабините си. Стреляха, при което Тамас чу как един от куршумите профуча край ухото му.
Да уцелиш движеща се цел, докато самият ти яздиш, беше трудно в най-добрия случай, освен ако не си барутен маг.
Тамас повдигна сабята си и се съсредоточи върху най-предния драгун. Той беше едноух. Мъжът прибра карабината и изтегли сабята си с едно бързо движение.
Без да пуска юздите, Тамас бръкна в предния джоб на униформата си и извади няколко куршума.
Той разчете позицията на сабята на Едноухия, сетне обходи с поглед близките драгуни, и всичко само за няколко секунди. Тамас се приведе надясно и повдигна високо оръжие.
Тогава връхлетяха един връз друг.
Тамас се плъзна наляво върху седлото, отбягвайки на косъм удара на Едноухия. Сабята на фелдмаршала разсече мека плът, почти една педя от острието се вряза в шията на Едноухия. Тамас придвижи куршум към върха на юмрука си, подхвърли го с палец във въздуха и с барута от един от резервните си фишеци го запрати в гърдите на следващия противник. Сабята му продължи устрема си от предходния замах, като премина над главата на коня му и отби намушкващия удар на драгун откъм лявата му страна.
Той хвърли друг куршум във въздуха и отново възпламени барут, за да го запрати назад, в гръбнака на Едноухия.
Отново приведен над коня, Тамас плесна с юздите. Един от крайните драгуни се насочи към него с жесток замах.