Таниел сграбчи колана на убития телохранител и го завлече вътре, сетне затвори вратата.
— Не ме ли чу какво казах? Ако трябва да…
Готлит изникна от съседната стая, понесъл фенер. Той беше оплешивяващ мъж, среден на ръст, широкоплещест и с волеви поглед. Бе свалил куртката си и в момента ядно клатеше глава. При вида на мъртвия войник обаче замръзна.
В следващия миг Таниел се озова до него, стиснал все още окървавения нож. Другата му ръка заглуши крясъка в зародиш.
— Пази тишина — нареди Таниел. — Иначе ще ти изтръгна сърцето. — Той размаха острието пред очите на пленника си. — Ето как стоят нещата: ако отново се опиташ да извикаш, ще те убия. Ако се опиташ да избягаш, ще те убия. По-бърз и по-силен съм от теб, освен това няма да се поколебая. Разбираш ли?
Готлит прошепна иззад дланта му:
— Зная само кезиански.
— Не ме лъжи. Срещал съм те преди години, на един организиран от Мануч бал. Тогава говореше адрански напълно свободно. Сега ми кажи дали ме разбра?
Готлит рязко си пое дъх.
— Да.
Таниел се отдръпна от него и се доближи до вратата, макар да не спираше да го наблюдава с крайчеца на окото си. Никой не бе вдигнал тревога. Отсъствието на дежурния не бе привлякло внимание.
— Виждаш ли ме?
— Моля? — попита Готлит. — Разбира се.
Значи магията на Михали вече не действаше.
Фелдмаршалът се отпусна бавно в един стол.
— Кой си ти? — попита той на адрански. — Да ме убиеш ли си дошъл? Имам пари. Мога да те направя богат човек.
— Не са ми притрябвали парите ти — отвърна Таниел. — И няма да те убия, ако сътрудничиш.
Готлит, според бащата на Таниел, не беше от храбрите. Неговата силна страна бяха изчисленията. Той се държеше колкото се може по-далече от сраженията и влизаше в битка само когато разполагаше с числено превъзходство.
— Няма да предам отечеството си — вирна брадичка Готлит.
Таниел, до този момент стоял близо до трупа на войника, отново се нахвърли върху пленника си. Готлит изскимтя и се сви в стола си.
— Ако не ми помогнеш, смъртта ти ще ме трогне толкова, колкото теб смъртта на мишка, която си убил в килера си.
Ново изскимтяване.
— Няма да ти се наложи да ставаш предател — продължи Таниел. — Никой няма да подложи лоялността ти на съмнение. Само че ще ти се наложи да измислиш обяснение за смъртта на Пули. — Таниел остави фелдмаршала, от който започваше да се носи лека миризма на урина, и се зае да сваля ботушите на мъртвеца. Подир това сне униформата. Куртката и панталоните щяха да са му твърде широки, но трябваше да свършат работа.
— Разкажи ми за Крезимир — каза Таниел.
Готлит мълчеше.
— Богът — грубо подкани Таниел, — който живее в лагера ви. Къде е той?
— В старата крепост, на около миля на юг оттук. Преди се беше настанил в Будфил, в имението на градоначалника, но преди два дена то бе разрушено от адранска магия.
Таниел прихна.
— Адранска магия? Нима щабът наистина вярва в това?
Готлит навлажни устни. Този отговор бе повече от достатъчен.
— Значи е в замъка Средопът?
Готлит кимна.
— Да.
— Пазачи?
— Светители.
Елитните бойци на крезимската църква. Доколкото Таниел знаеше, църквата не бе заемала официална позиция по отношение на войната. Но очевидно бяха готови да защитават своя бог.
— Колко са на брой?
— Не зная.
— В замъка ли са, или около него?
— И двете.
— Крезимир идвал ли е в лагера?
Готлит поклати глава.
— Никога. Винаги ние отиваме при него.
— Вярно ли е, че носи маска с покрито дясно око?
— Да.
Таниел плъзна език по зъбите си. Интересно.
— Кой си ти? — попита Готлит, докато Таниел обуваше панталоните на мъртвия войник.
Барутният маг пристегна колана.
— Върви да се преобуеш. Смърдиш на пикня. Облечи си и куртката.
Ръцете на Готлит трепереха, докато се преобличаше. Таниел го държеше под око, за да е сигурен, че онзи няма да се опита да избяга през прозореца.
В един от ъглите Таниел зърна шкафче с бутилки. Той пристъпи до него, взе бутилка старланско уиски и наля половин чаша, която подаде на Готлит.
Кезианският фелдмаршал я изпразни на две големи глътки и се закашля задавено. Таниел изтръпна и напрегнато се заослушва за гласове. Но отвън не се чуваше нищо.
— Ти си онзи човек, нали? — попита Готлит.
— Кой?
— Онзи, комуто принадлежало окото зад затвора. Таниел Двустрелни.
Таниел изстина. Тъй значи. Излизаше, че слуховете, които Михали бе чул, са истина. Крезимир наистина го търсеше.