— Да вървим — каза Таниел и нарами мускета на войника. — Помни, при първата подозрителна дума или движение ти си мъртвец.
Готлит изправи куртката си. Изглежда, алкохолът му беше влял кураж.
— Какво искаш от мен?
Таниел отвори вратата. Богът храчел кръв нощем, така бе казал Михали.
— Ще ми помогнеш да открадна спалното бельо на Крезимир.
Глава тридесет и шеста
— Сигурен ли сте, че това е разумно, сър? — попита Олем. — Адски близо сме до града.
Тамас оглеждаше Алватион през далекогледа си. Градът беше без стени и заемаше северния бряг на една плитка река, която се спускаше от североизток и лъкатушеше по протежението на Северната шир. Повечето от постройките бяха на два или три етажа, с каменни покриви и неизменно димящи комини. Тук се пресичаха Северната магистрала и Въглендови друм — търговският път, който пресичаше Въгленда и продължаваше към Адро.
Населението на Алватион вероятно наброяваше около сто хиляди души. Градът не можеше да се сравнява с онези от южната част на Кез или от деливанското крайбрежие, но в никакъв случай не беше от малките.
— Не, не съвсем — отвърна Тамас.
Олем бе залегнал от дясната му страна, Влора — от лявата. Останалите барутни магове бяха вдигнали лагер в една изоставена ферма, а фелдмаршалът, Олем и Влора бяха заели позиция в един пресъхнал напоителен канал и оглеждаха разположения на три мили от тях град.
Изоставена ферма. Разположена толкова близо до града. Тук определено нещо не беше наред.
— Не виждам следи от кезианската армия — каза Олем.
— Ето там — посочи Влора. — Мястото, където Въглендовият път влиза в града от запад? Малко по-надясно. Синьо-сребърни униформи. Кезианските самозванци.
Влора беше в барутен транс, като Тамас. Това им позволяваше да виждат по-далече и по-ясно от Олем.
Тамас затърси с поглед, докато не намери указаната от нея позиция. Група от петдесетина войници с оживление напредваше между сергиите на пазара. Теглеха няколко големи колички, които пълнеха с предлаганите стоки.
— Никслаус лишава града от всичко, което имат — каза Тамас. — Изпратил е хората си да събират дан.
Той насочи далекогледа си към покрайнините на града, към мястото, където пътят навлизаше в селището. Присви очи, за да вижда по-ясно сред длъгнестите сенки на заника. Наоколо се суетяха силуети. Още войници. Тамас различи бъчви, товарни колички, коне.
— Усещам, че в града има много барут — каза Влора.
— Там лагерува войска.
— Повече от нормалното за една войска.
Тамас не знаеше как да тълкува това. Може би деливанците складираха барут в подготовка за евентуална война с Кез или Адро.
— Интересно — промърмори фелдмаршалът.
Влора продължи:
— Там, в подножието на планината. Изглежда като щаб, от който да координират обсадата над планинската стража.
— Да, виждам го — рече Тамас.
— Къде се е дянала деливанската армия? — попита Олем.
Тамас продължаваше да оглежда града. Самият той си бе задавал този въпрос няколко пъти.
— Възможно е точно в този момент крал Сулам да събира силите си. А може би Никслаус е завзел града толкова бързо, че новините за това още не са достигнали Сулам. — Тамас не искаше да се замисля над този вариант. Деливанският народ се гордееше не без основание с бързата си и ефикасна войска, независимо че настоящото ѝ въоръжение не беше най-съвременното. — Вероятно Никслаус възнамерява да е прекосил планините по времето, когато Сулам реагира. Тогава ще може да хвърли вината върху адранската армия и да въвлече Делив във войната.
Олем възрази:
— Те са превзели града, сър. Местните трябва да са разбрали, че са преоблечени кезиански войници. — Той задъвка ноктите си. Бе започнал да го прави, откакто беше изпушил последната си цигара.
— Не зная — рече Тамас. — Никслаус не е глупав. Трябва да се е погрижил за това.
— Да изведем ли бойците си? Да нападнем? — попита телохранителят. — Ако напреднем под прикритието на нощта, може и да успеем да ги нападнем изневиделица.
— Ако приемем, че все още не знаят, че сме тук. — Тамас изруга тихо. — Забрави ли, че държат Гаврил?
Градът нямаше стени, което щеше да улесни завземането му без артилерия, ала кезианците се бяха укрепили. Не им липсваха припаси, а и познаваха местността. Едно сражение в града би било същински хаос.
— Сър — каза Влора, — погледнете църковната камбанария в центъра на града.
Тамас плъзна поглед и я откри.
— Над нея — додаде Влора.