— Аз… Не зная как бих могла да ти помогна…
— Надявам се, че ще можеш — рече Борбадор. — Не съм получавал вести от фронта, откакто научих, че Таниел ще бъде изправен пред военен съд. В най-добрия случай е в затвора. В най-лошия — вече не е между живите. Нужни са ми доказателства, за да докажа вината на офицерите, които го обвиниха. В противен случай ще ми се наложи да измъкна Таниел лично, което би наложило да убия немалко войници. — Той се навъси към ръцете си, в момента необлечени в ръкавици. — Бих предпочел да не прибягвам до това. Би било крайно неприятно.
Час по-късно пристигнаха в имението. По това време слънцето бе залязло и улиците бяха мрачни. Редиците къщи се издигаха от сенките като призраци на отминала ера. Преди по-малко от шест месеца същата тази улица сияеше от ярка светлина, приютила десетки благороднически фамилии и техните свити. Понастоящем прозорците тъмнееха, дворовете бяха притихнали. При вида на дома Елдаминз Нила я побиха тръпки. Дори в мрачината личаха следите от пожара, погълнал част от покрива; един от комините бе рухнал.
— Добре ли си? — попита Бо. Ръката му се допря до рамото ѝ. Вече носеше магьосническите си ръкавици.
Нила безшумно прочисти гърло.
— Да.
Привилегированият ѝ подаде фенер и сам взе един, като го запали с щракване на пръсти.
— Благодаря — каза Нила. Светлината заля алеята и изостри контраста на сенките. Поради някаква причина това я успокои. — Оттук.
Тя го преведе през двора и първа прекоси прага на дома. Обширното преддверие бе оплячкосано. Повечето от картините и скулптурите липсваха, а онези, които бяха останали, бяха осквернени. Полилеят лежеше на пода, красилите го полускъпоценни камъни бяха изчегъртани. Нечетливи думи покриваха една от стените, вероятно нанесени с фекалии. Вътрешността на къщата вонеше като селски двор.
— Какво търсим? — попита Нила.
— Сейф — отвърна Бо. — Елдаминз трябва да е съхранявал все някъде сметките и кореспонденцията си.
Нила повдигна фенера си високо и се отправи към стълбището.
— Отдавна ще да е разбит. Всичко ценно е било изнесено.
— Трябва да опитам.
Останалата част от дома имаше същия жалък вид. Изпочупени или липсващи мебели, всичко ценно бе задигнато, стените бяха издраскани. Сравнявайки настоящата гледка с някогашното стилно оживление, Нила неволно се огорчи. До неотдавна Яков търчеше из същите тези коридори, преследвайки слугите с дървен мускет. Бо основателно бе настоял да не вземат детето със себе си.
Кабинетът на херцога се намираше на втория етаж, в югоизточната част на дома. Още при влизането си Нила разбра, че тук няма да открият нищо. Помещението бе обгорено, част от пода и външната стена липсваха. Някой се беше опитал да разбие касата с помощта на барут. И по всичко личеше, че не го е пестил. Експлозията бе направила бюрото на херцога на трески.
Тя посочи към безформената буца метал, отхвърчала на десетина крачки от обичайното място на сейфа.
— Ето го — рече Нила. — Това е сейфът на херцога.
Бо се приведе над него. Сейфът бе разбит. Дори и ако някои от намиралите се вътре ценности бяха преживели взрива, бяха задигнати. Магьосникът изрита останките, изруга и започна да подскача из стаята, стиснал ударения си крак.
— Проклятие, проклятие, проклятие! — Той залитна в опасна близост до дупката в пода; Нила инстинктивно го сграбчи за сакото и го дръпна назад.
Бо въздъхна раздразнено:
— Десет дена работа. Това беше най-добрата ми следа. — Той седна кръстато на пода. — Сигурна ли си, че няма нищо друго?
— Аз бях най-обикновена перачка — рече Нила. — В кабинета съм влизала точно два пъти, като и двата пъти бях заета да измислям начин да се измъкна от похожденията на херцог Елдаминз.
Бо удари по пода с юмрук и отново изруга.
— Не можеш ли просто да отидеш на юг и… — Нила направи неопределен жест с ръце.
— И какво? Да телепортирам Таниел на свобода? Нещата не са толкова прости.
Нила приседна до него.
— Ако не намеря доказателства да разоблича спекулантите в щаба, наистина ще трябва да използвам магия — рече Бо. — Е, ще започна с подкупи. Подкупите може и да свършат работа, макар да са пословично несигурен метод. Еднакво вероятно е човекът да изпълни онова, за което си му платил, както и просто да прибере парите, след което да те предаде. Ако подкупите не проработят, ще ми се наложи да убивам. В действителност това не ми доставя удоволствие, каквото и да се говори за кралските кабалисти. И определено не би ми било приятно да убивам адрански войници. Таниел никога не би ми го простил.