Нила приглади роклята си и изсумтя. Ето какво било!
— Е, аз не съм Привилегирована — рече тя. — Избий си го от главата.
Бо бързо прекоси стаята. Нила неволно отстъпи, но не успя да избегне болката, жегнала страната ѝ.
Гневът ѝ припламна. Беше ѝ ударил плесница! Просто така. Нила стисна юмрук…
— Почакай! — каза Бо.
Тя сама не бе сигурна защо спря.
— Погледни.
Нила погледна към ръката си — онази, която бе стиснала в юмрук, готова да направи Бо на пихтия. Тя стоеше обгърната в син пламък. Можеше да усети горещината на огъня върху лицето си, но не и върху ръката си.
С вик Нила отскочи и започна да тръска ръката си, докато пламъкът не изгасна. Какво беше това? Как бе успяла да стори подобно нещо?
— Съжалявам, че те ударих — каза Бо, в чийто поглед се смесваха възторг и предпазливост. — Трябваше да провокирам силна реакция в теб.
— Можеше просто да ме целунеш — тросна се Нила.
— Ще го имам предвид за следващия път. — Бо потърка брадичката си. — Излиза, млада госпожице, че все пак наистина си Привилегирована. Можеш да се докосваш до Отвъд. И нещо повече, което е и най-интересното, в онзи момент ти не носеше ръкавици.
Глава тридесет и седма
Тамас и Влора се промъкнаха в Алватион под прикритието на нощта.
Реката не ги затрудни особено — макар да беше хлъзгава и коварна, мразовита като нозете на Нови, тъй като се спускаше от планините, тя стигаше едва до коленете им.
Докато навлизаха сред жилищната част, оставили мелниците зад себе си, Тамас осъзна, че никога преди не е виждал тъй притихнали нощни улици. Стига да затвореше очи, можеше да си представи, че се намира сред платото, на открито. Единствено редките стъпки на кезианските патрули и някое друго глухо излайване нарушаваха илюзията. С изключение на караула, градът беше пуст. Липсваше дори обичайният плисък от изливани през прозореца нощни гърнета.
Никслаус бе въвел вечерен час, а телата, окачени на камбанарията на онази църква в центъра, показваха, че се отнася сериозно към наказването на провинилите се.
Тамас забеляза барута, за който Влора бе споменала. В града действително имаше огромни количества от него, и то не само в складовете за муниции. Съхраняваният тук барут спокойно щеше да стигне за двадесет бригади — което изглеждаше странно, защото наоколо нямаше деливански части, а самите кезианци нямаше как да пренесат толкова голямо количество.
Двамата прекосяваха пазара, когато недалеч от тях се разнесе крясък. Тамас спря и се ослуша; миг по-късно въздухът се изпълни с мускетен пукот.
Фелдмаршалът направи знак на Влора да го последва и се затича по посока на суматохата. Надали ги деляха повече от две или три пресечки. Тамас се покатери върху една от постройките и безшумно се приближи до ръба.
На улицата под него кипеше битка.
Върху плочките лежаха тела, едва различими в мрака, заобиколени от локви кръв.
Опитният поглед на Тамас веднага разгада ситуацията: местните бяха устроили капан на кезиански патрул. Първоначалният залп бе изпълнил предназначението си, поваляйки половината от патрулиращите, ала оцелелите бяха връхлетели върху деливанските партизани и много скоро щяха да ги сломят с щиковете си.
Тамас извади пистолетите си.
— Този сблъсък не ни касае — настойчиво прошепна Влора в ухото му.
Той се поколеба за момент, което даде достатъчно време на кезианския патрул да се справи с противниците си. Оцелелите деливанци побягнаха и потънаха в мрака, а патрулиращите войници се заеха с труповете и партизаните, заловени живи.
Тамас слезе от покрива и отново продължи в предишната посока. Когато двамата с Влора се бяха отдалечили достатъчно, той каза:
— Организирана съпротива. Местните се опитват да си върнат града.
Влора стоеше с напрегнато повдигната брадичка, наострила слух. Тя кимна бавно в отговор на думите му, без да престава да се оглежда. И тя, подобно на фелдмаршала, се намираше в барутен транс и напрягаше подсилените си сетива, за да придобие усет за града.
— Да, но колко организирана? — попита Влора. — Нашата цел е да освободим града в рамките на ден, а не да помагаме на малка група партизани.
Беше права, разбира се. Тамас трябваше да гледа на нещата в перспектива. Имаше си цел за тази нощ и трябваше да я изпълни.
Отвъд пазара навлязоха сред участък притиснати една до друга постройки, след което достигнаха по-състоятелната част на града. По пътя си дочуха още две схватки между деливанците и мнимите адранци. В този квартал къщите бяха разположени по-нарядко, повечето от тях обградени от собствени градини и високи стени. Самата улица бе достатъчно широка, за да могат да се разминат шест карети. Най-сетне Тамас навлизаше в познат за него участък.