Хаилона живееше в едно от тези имения.
Тамас чу внезапен мъжки вик. Втори глас се присъедини към него, последва мускетен изстрел. Гълчавата се усили — приближаваше от улицата зад тях. Той се огледа, дирейки скривалище, ала сред пустата улица и стените нямаше зад какво да се прикрият.
— Бързо — каза Тамас. Той се отпусна на едно коляно, сключи пръсти и с глава посочи към стената до тях. Влора стъпи върху ръцете му и фелдмаршалът я тласна нагоре. Озовала се върху стената, младата жена протегна ръка към него, но дори и със скок Тамас не можеше да я достигне. Той отново погледна към улицата.
Иззад завоя изникна малка група деливанци. Бяха осмина — не, деветима на брой. Болшинството от тях накуцваха отчаяно в опит да се отдалечат от преследвачите си, които все още се намираха отвъд завоя на булеварда. Те носеха шинели и шапки с широка периферия, спуснати ниско над лицата им. Един от тях спря и изпразни пистолета си зад ъгъла на стената, сетне побърза да отскочи, за да избегне ответния огън.
Тамас се просна на земята, присви нозе и премести шапката над лицето си. Единственото място, където му оставаше да се скрие, беше наяве, право пред погледите им. Ако имаше късмет, щяха да го помислят за скитник или пияница.
Изпод шапката си наблюдаваше как местните продължават да отстъпват, като непрекъснато се озъртаха.
Източникът на страха им се появи секунди по-късно. Иззад завоя на улицата изникна войник, насочи мускета си и стреля. Носеше познатата синя униформа, но не беше адранец. Подир него изникнаха и други униформени. Те прекосяваха улицата на прибежки, заемаха прикритие зад дърветата и стреляха наслуки към отстъпващите.
Един от деливанците се олюля и рухна. Махна на другарите си да продължат, като ги наруга, когато те спряха да му помогнат.
Тамас почувства как пръстите му обвиват дръжката на късата сабя. Сърцето му биеше оглушително. Нима той щеше просто да лежи и да бездейства, докато пред очите му умираха хора?
Деливанците бяха двойно по-малко от противниците си, а освен това повечето от тях бяха ранени. Към каквото и убежище да отстъпваха, нямаше да успеят да го достигнат.
Кезиански войник притича до един от декоративните дъбове, издигащи се по протежение на улицата. Намираше се на по-малко от десетина крачки от Тамас, но не забелязваше присвитата му фигура. Войникът почисти дулото на мускета си и го зареди. Тамас стисна до болка дръжката на сабята си. Изострените му от транса сетива доловиха шепота на лежащата върху стената Влора:
— Тази битка не ни касае.
Тамасовата сабя се вряза в шията на войника странично, точно между хранопровода и гръбнака. Онзи се свлече веднага, без дори да може да изхрипти. С мощни крачки Тамас се втурна по улицата, без да усеща болката в ранения си крак.
Един от войниците се извърна към него. Фелдмаршалът замахна нагоре, разсичайки лицето му, сетне заби острието между ребрата на следващия си противник.
Целият кезиански патрул вече знаеше за присъствието му. Отекнаха изплашени викове.
Времето сякаш забави ход. Тамас долови искрата на напълнен пистолет. В мига преди барутът да я улови и дулото да изхвърли куршума, Тамас насочи мисълта си и обгърна силата на взрива. Вложи я в силата на замаха си и без усилие обезглави изправящия се насреща му противник.
Един от кезианците — жена — точно изваждаше сабята си, когато в окото ѝ потъна куршум. Съзнанието на Тамас бегло отбеляза помощта на Влора, докато той пристъпваше към следващата си цел. Някакъв мъж със сребърните нашивки на капитан се втурваше насреща му, стиснал сабя.
Тамас го пресрещна също тъй устремно, съумявайки да атакува първи. Два мълниеносни замаха изкормиха противника. Фелдмаршалът се извърна, готов да посрещне следващия кезианец и…
Откри, че не са останали други противници. Улицата бе пуста. Единствените звуци, нарушаващи тишината, бяха стенанията на ранените и собственото учестено дишане на Тамас. Струваше му се, че и сърцето му бие не по-малко оглушително. Той извади барутен фишек, изсипа съдържанието върху езика си и пулсът му започна да се успокоява.
Деливанците все още бягаха. Един от тях дори се обърна към Тамас, повдигнал пистолет, и стреля. Тамас почувства как сърцето му трепва, когато куршумът рикошира в настилката, недалеч от краката му. Местният изруга звучно и захвърли пистолета. Сграбчи един от другарите си за рамото и посочи към Тамас.