Групичката спря. Всички се вторачиха в застаналия сред кезианските трупове Тамас.
Фелдмаршалът също се взираше в тях. Колко ли ясно го виждаха в тъмното?
Във всеки случай той нямаше време да се занимава с тях. Имаше си работа за довършване. Домът на Хали се намираше малко по-надолу по улицата. За съжаление, деливанците стояха на пътя му.
Тамас погледна към стената, от която се подаваше главата на залегналата Влора, и мислено прецени височината.
Сетне се затича. Един от деливанците му извика да спре.
Ботушът му се сблъска със стената на около метър височина. Тази опора му позволи да се оттласне; той успя да достигне ръба на стената и да го сграбчи. Влора хвана ръката му и го издърпа при себе си. Тамас се претърколи и шумно падна в градината.
Той се обърна по гръб и за момент остана да лежи, надявайки се, че не си е счупил някое ребро при падането. Пое си дъх. Почувства известна болка, но нищо сериозно.
— Добре ли сте? — попита Влора, като се приведе над него.
— Остарявам вече за подобни битки. — Фелдмаршалът се изправи на крака и потупа дръжката на сабята си. — Но пък ми се отрази добре. Много добре дори. Имах нужда от подобно нещо. — Той забеляза, че Влора го наблюдава странно. — Какво има?
— Сега разбирам откъде Таниел го е наследил — каза тя. Подир няколко секунди добави: — Вие сте единственият друг човек, когото съм виждала да се движи с такава бързина. Никой друг от барутните магове не е способен на подобно нещо. Всички сме по-силни и по-бързи от обикновените хора, но двамата с Таниел сте… да му се не види.
Сърцето на Тамас продължаваше да блъска в гърдите му твърде силно. Той не просто остаряваше, той си беше стар.
Двамата навлязоха навътре в градината, а стотина метра по-надолу отново прескочиха стената. Деливанските партизани все още стояха на улицата — проверяваха телата и доубиваха ранените кезианци. Тамас и Влора продължиха надолу по улицата необезпокоявани.
Два завоя по-късно булевардът ги отведе до имението на Хаилона.
Домът имаше внушителен вид — широка чакълена алея, изрядно поддържана градина и тухлена фасада с множество прозорци, над която се издигаше стръмен покрив с поне десетина комина.
Всички прозорци бяха мрачни, дворните фенери не бяха запалени. Тамас прекоси градината тичешком и пое към задната част на къщата. Подмина пристройката на слугите, където вероятно все още имаше някой буден, и попадна на верандата на обсерваторията.
Обсерваторията бе принадлежала на съпруга на Хаилона, починал преди двадесет години. От последното си идване тук Тамас помнеше, че Хаилона използва постройката за свой кабинет.
Той спря пред стъклената врата, споходен от неочаквана мисъл.
Не знаеше дали тя все още живееше тук.
Опита се да си спомни дали Сабон е споменавал, че Хаилона е продала градското си имение. Май не. Не изглеждаше вероятно. Обикновено Сабон бе крайно лаконичен, когато ставаше дума за сестра му.
Така беше по-добре.
Тамас насили вратата с рамо и трепна, когато тя поддаде шумно. Той застина, като се ослушваше за нечии стъпки или викове.
Нищо.
Пристъпи вътре. Миг по-късно Влора го последва.
Кабинетът изглеждаше различно от онова, което Тамас помнеше от последното си идване. Телескопът го нямаше. Друго бюро, при това на ново място. Нов беше и големият декоративен глобус в ъгъла.
Тамас почувства допира на зараждаща се паника. Ами ако тя действително не живееше тук? Хаилона бе единствената му връзка в този град. Как щеше да намери Гаврил без нейна помощ?
— Това — прошепна Тамас — може и да не е нейният дом.
Влора го докосна по ръката.
— Това тя ли е?
Над камината имаше портрет. Тамас не познаваше изобразения на него деливанец — облечен във военна униформа, с избръсната глава. Но зад непознатия офицер стоеше Хаилона.
Тамас си отдъхна. Значи все пак това беше правилното място.
— Ще трябва да я събудя — рече фелдмаршалът. Не гореше от нетърпение да го стори. Да нахлуеш посред нощ в нечия спалня, и то неканен, не попадаше сред най-добрите начини да посетиш нявгашна позната.
Особено когато не познаваш втория ѝ съпруг.
Влора му изсъска остро. Тя стоеше до прозореца, допряла пръсти до завесата.
Тамас пристъпи до нея. Навън имаше хора, насочили се право към портика на галерията. Тамас примигна. Беше същата група, която преди малко бе спасил от кезианските войници. Нима съпругът на Хаилона се намираше сред тях?