— Скрий се!
Тамас се стрелна към най-близката врата, пристъпи отвъд и я затвори след себе си, като остави само един тънък процеп. Огледа се. Намираше се в килер, макар и обширен. Влора почти не помръдна от мястото си, избрала да се скрие зад драперията. Фелдмаршалът изруга тихо. Никой от двама им не можеше да се измъкне, без да бъде забелязан от хората в помещението.
Той долепи око до процепа. Можеше да чуе приглушените гласове, долитащи отвън, но не и да различи отделни думи. След миг стъклената врата се отвори и бунтовниците влязоха вътре.
Повечето бяха ранени. Двама, пострадали особено тежко, биваха носени от другарите си. Тамас надушваше барут и кръв — но пък това може би идваше от него.
— Донесете светлина — заръча женски глас. — Рупър, отведи ги във всекидневната. Приготви кърпи. Запали огън. Трябва ни гореща вода.
Тамас познаваше този глас. Дори петнадесет години по-късно можа да го разпознае, което го изненада.
Хаилона.
Заотваряха се и се затваряха врати, крака затрополиха припряно из останалата част от имението. Със сумтене и ругатни ранените бяха отнесени в друго помещение.
На фона на нечии несигурни крачки в тъмнината заговори мъжки глас:
— Ще дойдат за нас.
— Зная — отвърна Хаилона. Звучеше измъчено.
Припламна фенер, окъпал помещението в светлина и сенки. Тамас присви очи, за да се приспособи. През пролуката виждаше деливанец с дълга коса, събрана в плитка над едното рамо. Мъжът плъзна рязко ръка по плота на бюрото, при което намиращите се отгоре документи, преспапиета и купчинка монети се озоваха на пода.
— Някой се е изкушил от наградата и ни е предал! — каза той. — Когато разбера кой е, ще го убия с голи ръце.
— Успокой се, Демасолин — каза Хаилона.
— Няма да се успокоя! Всичко е изгубено. Те ни очакваха. Ти самата видя това не по-зле от мен. Проклети адранци! Индиър отнесе куршум в окото в мига, в който пристъпи в онази стая! Имаше най-малко десетина стрелци, прикрити в сенките. Някой ни е предал.
— Те не са адранци — рече Хаилона. Звучеше несигурна. — Нали чу, че говореха на кезиански.
— Просто се опитват да ни измамят, нищо повече! Все пак говорим за цели две бригади в адранско синьо! Нима мислиш, че две кезиански бригади биха могли просто така да прекосят целия път от Будфил до нас незабелязано, без да разберем? Обиждаш шпионите ни.
— Ами шпионите в Адро?
— Там почти нямаме шпиони! Нали Адро се води наш съюзник.
— Тамас никога не би…
Демасолин настръхна.
— Да не си посмяла да го защитаваш! Този проклет касапин не би се спрял пред нищо и ти много добре го знаеш.
— Ами Сабон? — В гласа на Хаилона се долавяше твърдост. — Нима мислиш, че Сабон би му позволил да нападне Делив?
Дъхът на Тамас секна. Проклятие. Тя не знаеше, че Сабон е мъртъв. Фелдмаршалът ѝ бе изпратил съобщение, но изглежда, то не беше я достигнало.
Той стисна очи и си наложи да успокои дишането си.
— Не без причина родителите ви се отрекоха от него — рече Демасолин.
Чу се звучно изплющяване. Демасолин залитна назад и пред открехнатата врата, притиснал длан до бузата си. Хаилона също изникна в полезрението на Тамас, предоставяйки му възможност да я огледа добре.
Годините не бяха я щадили. Бръчки покриваха лицето ѝ, косата ѝ бе посивяла. Бръчиците около очите ѝ, зачервени от непролети сълзи, изглеждаха особено дълбоки. Тя бе стиснала зъби, повдигнала ръка за нов плесник.
— Само да си посмял да наскърбиш отново брат ми — процеди тихо тя с предизвикателен глас.
Демасолин вирна брадичка.
— Смееш да повдигаш ръка срещу един херцог?
Херцог, значи. Нищо чудно, че смяташе Тамас за касапин. Всички благородници от Деветте кралства мразеха Тамас и се бояха от него, дори и деливанските му съюзници. Само това му липсваше…
Хаилона се канеше да отвърне, но Демасолин рязко повдигна ръка и подуши въздуха. Погледът му започна да се стрелка из помещението.
— Тук има някого — прошепна той.
От собственото си скривалище Тамас виждаше укритието на Влора. Драпериите леко се раздвижиха. Тамас отпусна ръка върху дръжката на сабята и безшумно и бавно напълни гърдите си с въздух. Другата си длан опря върху вратата на килера, готов да изскочи при нужда.
Демасолин изтегли сабята си и започна да обикаля обсерваторията, като все така се оглеждаше и дишаше шумно. Тамас прогони напрежението и отвори третото си око. Отвъд, Демасолин излъчваше бледо сияние.
Той беше Чудак.
Подминал скривалището на Влора, Демасолин неочаквано се извъртя и с крясък забоде оръжието си в завесата.