Рикар изхълца и посегна към бутилката с уиски.
— Няма време.
— Имаме полицията — каза инспекторът и изтръгна бутилката от хватката на Рикар. — И войници. Призови народа. Нали разполагаш с вестниците. Използвай ги.
— Опълчение? — отвърна Рикар, като се изправи, наострил слух.
— Именно. — Адамат почувства как пулсът му започва да се ускорява. — Градът не е неотбраняем. Тук живеят един милион души. Използвай вестниците. Нали помниш тълпата на площада, когато главата на Мануч се търкулна в кошницата? Народът има воля. Ще се намерят хора да отбраняват Адопещ. Те ще се вдигнат, за да защитят домовете си.
Рикар скочи на крака, съумявайки да събори Фел по задник.
— Фел — поде той, докато ѝ помагаше да се изправи, — състави обръщението и го изпрати до вестниците. Още утре да го публикуват на първа страница на всички сутрешни издания. Пресите да работят цялата нощ! Събери и профсъюзните ръководители. Искам всички да се включат. Ще го направим. Ще защитим този град!
Адамат се усмихна. Това вече беше онзи Рикар, когото познаваше.
Рикар сграбчи ръката му.
— Благодаря ти, Адамат. Знаех си, че няма да ме разочароваш. Каквото и да ти плащам, удвои го.
— Но ти не ми пла… — поде инспекторът, ала Рикар вече изхвърчаше от кабинета. От смайване Адамат остана неподвижен. Рикар издаваше нареждания на лакеите и помощниците си като някой пълководец. Веднъж задвижен, той нямаше да спре, докато не организираше отбраната на столицата.
В кабинета настъпи тишина. Почувствал хлад, инспекторът се огледа за чаша, за да си налее малко уиски. Тъй като не намери такава, отпи направо от бутилката.
— Сър — каза Фел.
Адамат я погледна въпросително.
Тя стоеше със сключени зад гърба ръце, повдигнала брадичка.
— Аз така и не се извиних, сър. Бих искала да го сторя сега.
— За какво? — Адамат почувства как гневът му припламва. Той знаеше отговора: задето едва не бе причинила смъртта на съпругата му. Задето не бе успяла да се погрижи за лорд Ветас.
— За лорд Ветас — каза тя. — Той успя да ме надвие. Трябваше да взема повече хора със себе си.
Адамат полагаше усилия да овладее яда си и да остане спокоен. Нова глътка уиски му помогна.
— Той беше прекалено добър в начинанията си. Мен също ме е надвивал многократно. — Тези думи породиха една нова мисъл, накарала го да се навъси.
— Сър? — обади се Фел, забелязала необичайния му вид.
Инспекторът ѝ направи знак да мълчи. Нуждаеше се от тишина, за да помисли. Да, Ветас го бе надхитрявал многократно. Всички доказателства сочеха, че той е гениален стратег, необременен от угризения или загриженост за чуждия живот.
— Той мъртъв ли е? — попита накрая Адамат.
— Ветас ли? Да. Умря преди две седмици. Бо се погрижи за него.
— А Бо къде е?
— Изчезна — отвърна Фел. — Рикар дори му предложи работа, но той отказа да я приеме.
Адамат прокара длан по сакото си. Бе споделил с Бо подозренията си относно Ветас. Че Ветас не им е казал цялата истина и че дори е успял да ги изпрати по фалшива следа. Той дори…
— Проклятие! — изруга Адамат. — Ветас е знаел всичко. Успя да ни надхитри един последен път, преди да умре. Дори Бо не успя да изтръгне това от него.
— Откъде знаете?
— Кеят… — поклати глава той. Тъй като Фел нямаше как да знае за какво става въпрос, Адамат разясни: — Попитах Ветас как мога да намеря сина си и той ме изпрати при търговците на роби, на които Йосип е бил продаден. Каза ми кого да търся, с какви фрази да си послужа. Само че паролата не беше вярна! Търговците ме нападнаха. Едвам се измъкнах жив. Така се бях съсредоточил да си върна Йосип, че до този момент не ми беше хрумвало.
Той се облегна на стената. Вече нямаше какво да стори. Ветас не беше между живите. Нямаше да има възмездие. Предимството, което бяха извоювали пред Кларемон, ако изобщо имаше такова, вече не съществуваше. Флотът, приближаващ откъм Въгленда, го показваше достатъчно красноречиво.
— С какви сведения се сдобихте от Ветас? — попита Адамат.
Фел се навъси.
— Доклади. Плановете на господаря му.
— Какви планове?
— Относно кампанията за поста на министър-председател. Реформите, които подготвя.
— Всички тези сведения са боклук — рече инспекторът.
— Сред тях има и полезна информация. Намерихме още няколко убежища. Открихме и други от хората му в града…
— Целта му е да си мислим, че разполагаме с някакво предимство. А не е така. Всичко, което научихме от Ветас, подлежи на съмнение.
Адамат свали шапката си от закачалката на стената и взе бастуна си. Чувстваше се толкова изморен…