Той бързо пристъпи към нея с намерението да хване ръката ѝ, но тя се отдръпна от него като от усойница.
— Не се приближавай — прошепна тя.
— Не е истина — каза Тамас. — Нищо от това не е истина.
— Как бих могла да съм сигурна? Къде е Сабон?
Въпросът, от който Тамас се ужасяваше най-много. Той го избегна.
— Погледни ме. В униформа ли съм? Да си ме виждала из града, откакто тази армия е завзела Алватион? Това не са моите хора!
Хаилона шокирано се взираше в него.
Тамас продължи:
— Нима ме мислиш за толкова глупав, че да нападна Делив? Да рискувам още един противник, след като Кез е завладял Будфил и заплашва самата сърцевина на Адро? Не, Хаилона, това е кезиански заговор, целящ да насъска страните ни една срещу друга.
Хаилона видимо се стегна. Тя стана, пое си дъх и изправи рамене, с което си върна част от някогашната осанка. Сега изглеждаше по-млада.
— Разясни — каза тя със студен, обвинителен взор.
Тамас неволно трепна. За последно двамата бяха разговаряли преди петнадесет години. Как можеше да я убеди?
— Водя със себе си две бригади, разположени на един ден път от града. След Будфил се оказахме отрязани от останалите си части. Хората ми са ранени, уморени и изгладнели. Очаквахме да намерим отдих в Алватион. Вместо това, за своя изненада, заварвам войници в адрански униформи да владеят града.
— Можеш ли да го докажеш?
— Да го докажа? Готов съм да се обзаложа, че половината от тези завоеватели говорят единствено кезиански. Онези, които владеят адрански, говорят с толкова силен акцент, колкото моя, когато се опитвам да говоря деливански. Не мога да ти кажа какво се случва, но имам известни подозрения.
— Ще трябва да предложиш нещо по-добро от подозрения — каза Хаилона. — Демасолин ще се върне всеки момент. Той няма да ти повярва.
Тонът ѝ звучеше така, сякаш самата тя не му вярваше особено.
— Кой е той? — Тамас погледна към вратата, през която Демасолин бе изхвърчал да гони Влора.
— Брат е на съпруга ми. Херцогът на Виндрен.
— Омъжила си се повторно? Не знаех.
— Преди десет години. Помолих Сабон да не ти казва. Къде е той? Демасолин не би повярвал и на него, но думата на един сънародник тежи повече от тази на адранец.
Тамас трепна. Чувстваше се като зашлевен през лицето. Значи тя бе помолила Сабон да не му казва за повторния си брак? Сабон му беше като брат. Някога самият Тамас едва не се бе оженил за Хаилона, а тя бе подминала този факт така небрежно…
Наложи си да се овладее. В момента трябваше да мисли за много по-важни неща.
От коридора долетяха стъпки. Вратата се отвори и на прага изникна възрастен деливанец във вечерна ливрея. Прислужникът видимо се стресна при вида на Тамас и започна да мести въпросителен поглед между него и господарката си. Мъжът се напрегна, очевидно готов да ѝ се притече на помощ.
— Всичко е наред, Рупър — каза Хаилона. — Какво е положението с ранените?
— Ферулия няма да дочака утрото — отвърна Рупър. Гласът му се отличаваше с типичното за икономите любезно и безпогрешно произношение. — Инел може и да оцелее, но ще се наложи да го преместим. Не можем да останем тук. Те ще дойдат да ни търсят.
— Кой? — намеси се Тамас. — Кой ще ви потърси?
— Генералът начело на… — Хаилона се поколеба за момент. — Начело на адранската армия. Името му е Савелкин. Опитахме се да го убием тази нощ, но се оказа капан. Той ме видя, докато бягахме, и знае коя съм.
— Възможно е да разполагаме само с минути, госпожо — отбеляза Рупър.
Стъклената врата на обсерваторията се отвори и Демасолин пристъпи вътре. Той свали тъмните си ръкавици, като ги хвърли на масата, а в следващия момент застина, забелязал Тамас.
— Кой е този? — Погледът му се вряза в него. Сега Тамас можеше да го разгледа на спокойствие. Мъжът, присвил очи насреща му, изглеждаше на около тридесет, имаше гладко избръснато лице и волева брадичка. Действително притежаваше излъчването на херцог.
— Един стар… приятел — отвърна Хаилона. — Хвана ли натрапника?
Демасолин не откъсваше очи от Тамас.
— Сама виждаш, че не съм. — Той сбърчи нос, душейки. — Беше жена. Успя да ми избяга. Прескочи градинската стена като на шега. Беше барутен маг, главата си залагам. — Херцогът отново подуши. — Също като този тук.
С единствено бързо движение Демасолин свали колана си, на който висяха пистолет и барутни фишеци. Подир това изтегли сабята си.
— Може и да си барутен маг, но аз пак ще те изкормя. Свали си оръжията.
— Мислиш, че ще можеш? — тихо попита Тамас.