Фелдмаршалът беше уморен. Бе изкарал цялото това пътуване на север с мисълта за отдиха, който ще намери в Алватион. Вместо това заварваше града под контрола на противника си, а самите хора, от които очакваше помощ, гледаха на него с подозрение.
Знаеше, че трябва да свали оръжията си. Да им покаже, че не е заплаха за тях. Да отдели време да им обясни.
Но ако думите на Рупър бяха истина, всеки миг щяха да се появят още войници. Тамас нямаше намерение да се обезоръжава заради едничък мечоносец.
Той бавно положи ръка върху дръжката на сабята си.
Демасолин се хвърли напред.
Тамас изтегли оръжието си и в рамките на по-малко от миг изтегли крака си назад. Демасолин вече връхлиташе.
— Спри! Той ще те убие!
Демасолин забави ход. Тамас си отдъхна, но не си позволи да се отпуска. На него ли говореше Хаилона? Тя знаеше кой е. Знаеше на какво е способен.
— Демасолин — рече Хаилона. — Моля те, спри. Той ще те убие.
— Убивал съм барутни магове и преди — процеди Демасолин през зъби. — Убивал съм и Привилегирован. Аз съм херцогът на Виндрен! — Очевидно очакваше от Тамас да е запознат със значението на това име.
И той най-накрая наистина се досети. Нещо бавно изплува от дълбините на паметта му. Виндрен… Чудак с изострено обоняние, като на ловджийска хрътка. Бърз като барутен маг в пълен транс.
Тамас отпусна сабята си.
— Предаваш ли се? — попита Демасолин.
— Не.
Демасолин направи нова крачка напред.
— Струва ми се, че си губим времето — отбеляза Тамас.
— Одеве беше ти, нали? — неочаквано промълви Хаилона. — Преди малко на улицата. Мъжът, който изби всички онези войници. Казах ти, че става дума за барутен маг — додаде тя към Демасолин.
— Аз видях само сянка — отвърна той. Върхът на сабята му трепна.
— Аз бях — потвърди Тамас. — Искаш ли демонстрация?
— Не обичам да ме заплашват, старче.
Тамас огледа Демасолин. Изопнати мускули, готови да се впуснат в действие. Осанката, самоувереността и позата му говореха, че е умел фехтовчик.
Неочаквано някаква млада жена връхлетя вътре. Носеше косата си стегната на кок и бе наметнала шинел. Тамас долови, че под връхната дреха носи два пистолета.
— Госпожо — поде новодошлата, задоволявайки се с бегъл поглед към двамата мъже, насочили саби един срещу друг, — на улицата има войници.
— Приберете оръжията! — просъска Хаилона към Тамас и Демасолин. И като се обърна към младата жена, попита: — Колко?
— Осмина, госпожо, но…
— Говори.
— Всички са мъртви, госпожо. Били са убити съвсем наскоро.
Хаилона погледна към Тамас.
Той сви рамене.
— Аз убих само онези, които ви преследваха.
Някой почука тихо на стъклената врата. Всички се извърнаха натам. От мястото си Тамас можеше да види, че това е Влора. И то понесла нещо голямо в ръцете си. Той ѝ направи знак да влезе.
Тя отвори вратата с ритник и с олюляване пристъпи вътре, захвърляйки тялото, което носеше, на пода на обсерваторията.
— Това би трябвало да предостави известна яснота.
— Един от моите офицери — представи я Тамас. — Влора, запознай се с лейди Хаилона, бивш губернатор на Алватион.
Влора благоволи да погледне към домакинята.
— Таниел ми е разказвал за нея. Една от някогашните ви любими. По онова време е била красива, нали?
Хаилона се втрещи. Тамас простена. Демасолин се хвърли към него.
— Фелдмаршал Тамас — изрева Демасолин. — Защитавай се, негоднико.
Деливанецът връхлетя отгоре му със стряскаща бързина. Тамас едва има време да пресрещне острието му със своето, принуден да премине изцяло в защита. Той отби два удара и отскочи назад. Почувства как кракът му изпротестира в изгаряща болка, когато избегна един особено злостен намушкващ удар.
В следващия миг Тамас осъзна, че пада. Той се стовари тежко на задника си, при което събори някаква саксия. Успя да задържи оръжието си срещу продължаващия да настъпва Демасолин.
Пистолетен изстрел накара Тамасовия противник да застине. Тамас остана да се взира във върха на Демасолиновата сабя, все още смаян от бързината на опонента си. Сякаш имаше насреща си Пазител, само че без присъщата им неповратливост.
Влора стискаше димящ пистолет, насочен към тавана. Онзи в другата ѝ ръка, неизпразнен, стоеше насочен към Демасолин. От тавана се сипеха късчета мазилка.
— Спри — каза тя — и свали оръжието. Няма да пропусна.
Демасолин я погледна за момент, сетне погледна към Тамас, рухнал на пода. Тамас полагаше усилия да не позволи на болката да достигне очите му.
Не показвай слабост.
С презрително изсумтяване Демасолин хвърли сабята си на земята.