Докато ги наближаваха, Рикар отново заговори:
— О, Таниел, исках да те питам… Колко барут използва войската?
Таниел разтърка очи. Главата го болеше и освен това не беше дошъл, за да се запознава с дружките на Рикар.
— Предполагам, че става дума за огромно количество. Не съм квартирмайстор. Защо питаш?
— В последно време от щаба изискват все повече и повече — махна с ръка Рикар сякаш ставаше дума за нещо дребно. — Просто ми се стори необичайно. Отстрани изглежда все едно нуждите им се удвояват всяка седмица. Сигурен съм, че не е нещо, за което да си заслужава да се тревожим.
Разговорите секнаха, щом Таниел достигна групата в края на залата, и той неочаквано се почувства смутен.
— Бях останал с впечатлението, че става дума за среща на четири очи — тихо каза барутният маг, като спря Рикар, хващайки го за ръката над лакътя.
Рикар не обърна внимание на докосването.
— Позволи ми да те запозная и сетне ще пристъпим към работа.
Той се зае да представя останалите, макар Таниел да не запомняше нито имената, нито длъжностите им. Тези хора бяха ръководителите на различните профсъюзни клонове: пекари, металообработчици, мелничари, железари, ковачи и златари.
Верен на думата си, щом запознанствата приключиха, Рикар отведе него и Ка-поел в едно уединено кътче на помещението, където към тях се присъедини жена. Тя бе сред първите гости, които Рикар бе представил, поради което Таниел съвсем беше забравил името ѝ.
— Нещо за пушене? — предложи Рикар, докато се настаняваха. Слуга в ливрея като тази на бармана им донесе сребърен поднос с лули, пури и цигари. Сред тях Таниел веднага забеляза лулата за мала. Пръстите го сърбяха да я вземе, ала той успя да устои на подтика и отпрати прислужника.
— Твоят секретар каза, че си искал да говориш с мен — поде Таниел и внезапно осъзна, че Фел беше изчезнала. — Не спомена причината. Бих искал да знам.
— Имам предложение за теб.
Таниел отново погледна към жената. Възрастна, с онова презрително излъчване, постижимо само за изключително заможните. Как ѝ беше името? И кого представляваше? Пекарите? Не. Златарите?
— Не ме интересува — каза Таниел.
— Дори не съм ти казал какво е — продължи Рикар.
— Виж — рече Таниел. — Дойдох, защото подсекретарят ти недвусмислено ми даде да разбера, че по един или друг начин срещата с теб ще се състои. Предпочетох да реша нещата по цивилизования начин, затова дойдох доброволно. Сега бих искал да си вървя.
Той се изправи.
— Затова ли ме доведе тук, Рикар? — каза жената, хвърляйки презрителен поглед към Таниел. — За да гледам как един надрусан с мала войник плюе на гостоприемството ти? Страхувам се за бъдещето на тази страна, Рикар. Оставихме я в ръцете на неграмотни войници, които не познават друго, освен пороци и убийства.
Таниел стисна юмруци и почувства как горната му устна се изкриви.
— Не знаете нищо за мен, госпожо. Нито знаете кой, по дяволите, съм аз, нито какво съм преживял. Човек, който никога не е срещал погледа на противника с ясното съзнание, че един от двама им ще умре, няма правото да говори за войниците.
Рикар се облегна на своя диван и доближи клечка кибрит до угасналата си пура. Приличаше на зрител на боксов мач. Дали беше очаквал подобен развой?
Жената съвсем се наежи.
— Много добре познавам войниците — каза тя. — Извратени, глупави грубияни. Насилвате и крадете, а когато това не ви се удаде, убивате. Познавала съм множество войници и не е нужно да убивам човек, за да знам, че не сте нищо повече от прости бандити в униформа.
— Моля те, Черис, не сега — въздъхна Рикар.
— Не сега? — повтори жената. — А кога? До гуша ми дойде от желязната хватка на Тамас над града. Аз не исках да водиш този така наречен герой от войната тук.
Таниел се обърна към изхода.
— Таниел — спря го Рикар. — Дай ми само още няколко минути.
— Не и в нейно присъствие. — Той се насочи към вратата, но Ка-поел му препречи пътя. — Тръгвам си, Пола.
Тя безстрастно поклати глава.
— Какъв неочакван развой! — обади се зад него Черис. — Страхливецът бяга обратно в пушалнята за мала, защото не може да понесе истината. И ти искаш да имаш такъв човек край себе си, Рикар? Една дива повлекана го води за носа.
Таниел се извъртя. Това вече беше прекалено. Гневът му преля и той се насочи към Черис, повдигнал ръка във въздуха.
— Хайде, удари ме! — подкани тя в отговор и подложи буза. — Нека всички видят що за мъж си.