— Насам, сър.
Огънят на Флинт беше на не повече от двадесетина крачки по-надолу. Около него седяха двама мъже, които се суетяха около старо желязно котле, в което пазеха супата на Михали топла. Единият се отличаваше с огромен нос, зараснал накриво, тъй като не беше наместен след счупването си, а другият беше дребен, пълничък мъж, който на практика преливаше отвъд униформата си. Онзи с носа застина при появата на Таниел — лъжицата увисна във въздуха на половината път до устата му.
— Запознайте се, господин капитан — каза Флинт, сочейки приятелите си. — Онзи с носа е Финли. Най-грозната мутра в цялата бригада. А пък онази лоена топка е Фейнт2, защото първия път, когато стреля с мускет, припадна. Финли, Флинт и Фейнт. Ние сме симпатягите от Единадесета бригада.
Таниел повдигна вежди. Никога не би предположил, че Фейнт е жена.
— Симпатяги, това е капитан Таниел Двустрелни, героят от фатрастанските войни и битката при Южната планина.
Фейнт го гледаше скептично.
— Сигурен ли си, че това е Таниел Двустрелни? — попита тя.
— Той е — обади се Финли. — Бях с капитан Аюкар, когато преследвахме онази Привилегирована в университета.
— Знаех си, че съм те виждал и преди — рече Таниел. — Никога не забравям нос.
Флинт се засмя и побутна Финли с юмрук. Финли падна от столчето си и Таниел се чу да се смее. Смехът му прозвуча хрипливо и неприятно, като отдавна неизползван музикален инструмент. Кога за последно се беше смял?
Флинт донесе един сгъваем стол за госта. Финли наля супа в канчетата им и започна да раздава хляб и овнешко.
Първите няколко минути се хранеха мълчаливо. Таниел първи наруши тишината.
— Чух, че Втора бригада яла пердах преди две седмици.
— Така беше — потвърди Флинт.
— Бяхме на стената — каза Фейнт, — онази на Будфил, когато дойдоха Черните Пазители.
Финли се взираше мълчаливо в супата си.
— Нашата Фейнт — продължи Флинт — цапардоса един от уродите право в носа. А нейните юмруци каквито са огромни… Онзи отхвърча назад.
— Падането трябва да го е разтърсило здравата — съгласи се Таниел. — Чух, че битката е протекла ужасно. Радвам се, че сте се измъкнали.
— Малцина имаха този късмет — тихо каза Финли. Усмивките на Флинт и Фейнт изчезнаха.
Таниел прочисти гърло и се огледа. Обикновено войниците се хранеха по взводове.
— Само това ли е останало от вашия взвод? — попита той колкото се може по-почтително.
Фейнт се изсмя. Финли я блъсна.
— Не е смешно — каза той.
— Само малко — отвърна тя.
Таниел не беше сигурен дали да се усмихне.
— Посветете ме.
— Не става дума единствено за взвода ни, сър — заговори Флинт.
— Само това остана от цялата ни рота.
Таниел почувства как устата му пресъхва. Стандартната адранска рота наброяваше около двеста бойци. А насреща му стояха само трима…
— Нима не е имало ранени? — попита той.
— Сигурно ще да е имало — отвърна Фейнт и си сипа още супа. — Но ние не знаем. Споразумението с кезианците да прибираме мъртвите и ранените след битка бе сключено чак впоследствие, много след Будфил. Ние избягахме от града стремглаво, оставяйки зад себе си припаси, амуниции, оръжия… близки. Всички, които не успяха да избягат, са или поробени, или ги е сполетяло нещо още по-лошо.
— Че какво може да е по-лошо от робството? — попита Флинт.
Финли, започнал да си свива цигара, вдигна поглед.
— Откъде мислиш се сдобиват с Пазители? Защо да измъчваш и покваряваш собствените си хора, след като имаш пленници?
— За създаването и обучаването на Пазител са нужни години — каза Таниел.
— Наистина ли? — рече Финли. Той запали цигарата си с пръчка от огъня. — Напоследък се носят слухове, че самият Крезимир се намирал сред кезианците.
Флинт поклати глава.
— Ако това наистина беше така, отдавна щяхме да сме мъртви.
— Прероденият Адом е при нас — каза Фейнт, стиснала парче овнешко и къшей хляб. — Михали не му позволява да ни унищожи.
— Хайде сега, още измислици — подбели очи Флинт.
— Това не е единственият слух — рече Финли и повдигна глава, за да улови погледа на Таниел над пламъците. — Говори се, че Таниел Двустрелни пронизал Крезимир с куршум в окото и сега богът криел половината си лице зад маска само с една дупка за окото. — Войникът се приведе над огъня и предложи запалената си цигара на госта.
Таниел дръпна продължително. Не обичаше цигарите, но винаги правеше изключение в подобни случаи, когато отказът се считаше за обида.
— Пък аз чух слух — каза той, кашляйки, като извърна глава към Флинт, — че край този огън човек можел да намери дубински ром.