Адамат изруга.
Фел се приближи до Рикар.
— Господин Тамблар, ако разрешите…
— Това е! — Адамат се взираше в нея.
— Какво? — попита Рикар.
Адамат пъхна бавно ръка в джоба си и стисна дръжката на пистолета.
— Вие говорите като него — каза той на Фел. — С подобна интонация. Не е лесно забележимо. Не е сякаш сте роднини или нещо подобно, а по-скоро сякаш сте учили в една и съща гимназия.
— С кого? — попита Рикар.
— Лорд Ветас.
Рикар и Фел се спогледаха.
— Това е лошо — каза Фел.
Рикар се съгласи:
— Много лошо.
Адамат местеше поглед от единия към другия. Установи, че с едната си ръка стиска дръжката на пистолета, а с другата — тази на бастуна му. Стисна здраво челюсти. Какво ставаше тук? Какво знаеха тези двамата?
— Ще му кажа — каза Рикар на Фел.
— Това знание не е за всеки — смръщено отвърна Фел.
— За какво, по дяволите, говорите? — попита Адамат.
Рикар се облегна на писалището си, подпрял брадичката си с ръка.
— Чувал ли си за академията Фонтен в Старланд?
— Не — отвърна инспекторът. Нито Рикар, нито Фел имаха вид на хора, готови да му се нахвърлят, затова той престана да стиска пистолета и бастуна. — Това някаква висша школа ли е?
— Нещо подобно — каза Рикар. — Място с изключително високи критерии. На всеки хиляда обучаеми се дипломира само един.
— И какво го прави толкова трудно? — попита Адамат.
— Тежките условия — обясни Фел. — Ежедневни осемнадесетчасови занятия в продължение на двадесет години. Обучение от всички сфери: бойни изкуства, сексуално привличане, мнемотехника3, етикет, точни и естествени науки, политика, философия. Запознанство с всички философски школи. Доживотна раздяла с близки и приятели. Готовност от страна на обучаемите да останат верни на господарите си пред най-изкусителни подкупи и заплахи за мъчителна смърт.
— Звучи ужасно — каза Адамат. — Щях да съм чувал за подобно място.
— Не — отвърна Рикар, — нямаше.
Фел гледаше ноктите си.
— Единствено потенциални клиенти знаят за академията. Закупуването на обучаем струва тридесет милиона крана.
— Закупуване? Значи говорим за робство? — Адамат се олюля назад в креслото си. Тридесет милиона. Та това беше чудовищна сума. В целите Девет държави надали щяха да се намерят повече от петдесет души, които да могат да си я позволят. Той не смяташе, че Рикар е един от тях.
Адамат не беше сигурен дали вярва на всичко това. Как можеше подобна организация да съществува? Несъмнено в някои части на света робството все още съществуваше, но на територията на Деветте? По тези земи нямаше такава практика от стотици години насам.
— Искате от мен да повярвам, че вие и лорд Ветас сте завършили академията Фонтен?
— Така изглежда — каза Фел. — Не мога да потвърдя със сигурност, но привляклото вниманието ви сходство надхвърля възможността за съвпадение.
— Тогава какво можете да ми кажете за него?
— Всеки обучаем специализира в определена сфера. Но щом е завършил, значи е опасен. Имате си работа с човек, изключително опитен в изнудването и саботажа. По-умен от повечето хора в града, включително и от вас. Умее да си служи с всякакви оръжия, но вероятно предпочита ножове и пистолети.
— А вие какво сте специализирали? — попита Адамат.
Фел се подсмихна, но не отговори.
— Може ли да продължим разговора си на четири очи? — обърна се инспекторът към Рикар.
Рикар кимна на Фел.
— Сър — каза тя, — академията Фонтен не е тайна в абсолютния смисъл на думата, но ние обичаме дискретността. Тази информацията трябва да остане несподелена.
— Ще се съобразя с това — каза Адамат.
Фел излезе, оставяйки го насаме с Рикар.
Адамат мълча близо минута, вперил поглед в приятеля си, преди да проговори.
— Купил си си жена?
— Адамат…
— Не мислех, че дори ти си способен да паднеш толкова ниско.
— Не е това, което си мислиш, аз…
— Нима? — Адамат повдигна вежди.
— Добре де, има го и този момент. Но не по тази причина го сторих.
— Тогава защо?
Върху лицето на Рикар изникна сурово изражение.
— Аз обичам тази страна. Обичам и профсъюза си. Нямам намерение да видя как рухват заради машинациите на някакъв чужденец. Ще бъда първият премиер дори да умра заради това — или да ми се наложи да отнема нечий живот.
— Кога?
— Какво кога?
— Кога я… закупи?
— Формалностите приключиха през лятото. Тя пристигна преди четири седмици.