Внезапно настъпи мълчание. Гавин се вторачи в трупа с още по-голяма изненада и шок. Вярно беше: под определен ъгъл човек можеше да вили груби букви. ТАИБАНЕ. Стрелна поглед към началника и видя, че лицето му си остава безизразно.
Изведнъж забеляза, че Пендъргаст го гледа с любопитство.
— Сержант, виждате ли нещо?
— Нищо – заекна той. – Просто думата смътно ми напомня нещо.
— Интересно – повтори Пендъргаст, когато се обърна отново към трупа. – Наистина много любопитно: забележете, че срезовете са направени с каменен нож.
— Каменен нож? Имате предвид като някоя индианска реликва?
— Да, но прясно изсечен и затова много остър. Вложени са значителни умения. Срезовете са направени преди смъртта и са кървели, а после кръвта се е съсирила. Точността им показва, че когато са правени, мъжът вече е бил в безсъзнание. Иначе е щял да се съпротивлява на процедурата. Бих казал обаче, че първата, смъртоносната рана е причинена с тежък нож, пронизал чисто плътта. Може би е използвал байонет. – Той замълча и се огледа. – Убийството е извършено по-нагоре в соленоводните тресавища и тялото е стигнало дотук с помощта на отлива. Едно проучване на приливите и отливите може би ще помогне да се установи мястото и часът на смъртта. Трупът трябва да е прекарал известно време във водата, за да успеят рибите да изядат устните, очите, носа и езика. – Той погледна към Гавин. – Търсачът на миди, който е намерил трупа, голям скъперник ли е?
— Бойл? – попита Гавин. О, да, известен е с цинцърлъка си. Не можеш с игла да му бръкнеш. Откъде знаете?
— От факта, че е продължил да копае миди около трупа. Къде ги продава?
— В странноприемницата. Прочута е с пържените си миди.
Пендъргаст леко потрепери.
— Като се има предвид, че мидите се хранят, като филтрират водата, през следващите няколко дни да се ядат пържени миди в ресторанта ще бъде жив канибализъм. Слава Богу, не съм изложен на опасността да ям пържени миди, независимо дали са прочути или не. – Огледа за последно трупа, извади малък цифров фотоапарат и направи поредица снимки на изрязаните символи.
— Изглежда сме се натъкнали на истински психар – обади се Мърдок.
Пендъргаст се изправи и свали латексовите ръкавици.
— Като изключим срезовете, това не е много информативно местопрестъпление, защото тялото е било съблечено, довлечено тук от водата и напълно измито от приливите и отливите. Срезовете са направени грижливо и умело от човек, който има опит в изрязване на месо. Изглежда символите имат някаква цел, както без съмнение и думата ТАИБАНЕ. Съжалявам, началник Мърдок, но не мога да се съглася с вашето заключение, че това е дело на психопат. Човекът, извършил това, е бил организиран, целенасочен и преднамерен.
14.
Констънс Грийн огледа стаята, наета от Пендъргаст на първия етаж на странноприемницата.
Беше накарал да изнесат леглото и на негово място да вкарат голяма маса от бор, на която беше сложил груб, почти антикварен ролков магнетофон с некрасив микрофон. До тях се мъдреха стара електрическа пишеща машина Ай Би Ем „Селектрик“[17] и също толкова стар диктофон.
Беше удивена от готовността на началника да сътрудничи, най-малкото когато бъде помолен директно. Тази сутрин беше позволил на Пендъргаст да рови из склада за оборудване на Ексмутския полицейски участък и да вземе всичко, което иска.
— О, Констънс! Виждам, че се възхищаваш на моята стая за разпити.
Пендъргаст стоеше на прага, прегърнал стар компютър Ай Би Ем.
— Това ли е наистина? Стая за разпити?
Той остави компютъра на масата.
— Точно така. Ти какво си мислеше, че е?
— По-скоро прилича на технически музей.
Той включи компютъра в мрежата, свърза клавиатурата и го пусна. До него постави кутийка със стари, но още пакетирани дискети.
— Да не би още да работят?
— Не.
— А какво му е на твоя „Макбук“, ако смея да попитам?
— Прекалено хубав е, за да бъде заплашителен.
Тя отново огледа наоколо.
— Значи всичко това е театър?
— Скъпа Констънс, някой ден ще разбереш, че купчина апаратура, било то и стара, въздейства особено благотворно на свидетелите. Магнетофонът работи, но за всеки случай съм свързал микрофона с електронен диктофон, скрит в него.
След това се зае да подреди всичко на масата в строг порядък. Констънс трябваше да признае, че всички машинарии се сливаха в една плашеща фасада, която служеше да изолира разпитвания от разпитващия.
17
IBM Selectric, пусната на пазара през 1961 г., има кръгла пишеща глава вместо лостчета с букви. – Б.пр.