Бележки за преоткриването на древното селище Нов Салем, отдавна изгубената колония на вещиците в ексмутските тресавища.
Джедутан Сътър ескуайър,
член на научното дружество на Бостънските антиквари, откривател на остракона на симухет, автор на „Химическа колекция“ и „Ключове на мъдростта и тайните на мъдростта“.
На третия ден от юли 1871 аз Джедутан Сътър ескуайър, след многоседмично претърсване на ексмутските тресавища открих поселението на вещиците Нов Салем в едно запустяло място далеч от другите обиталища. Аз изясних подреждането на Куинконса[27], който посочи церемониалния олтар на селището, където са били изпълнявани магиите и гадостите. Затова, след като открих централния олтар аз започнах да копая и извадих камъка – богохулствения обект на преклонение, съдържащ тези дяволски откровения и мръсотии. Това направих с добро намерение според мъдрите напътствия на Божия дух, който познава всички неща, като предупреждение към всички. И сега аз, Джедутан Сътър ескуайър, преди да унищожа отвратителния новосалемски камък, така че злото, въплътено в неговата същност, което се е преместило от това място на друго, повече няма да може да вреди на света, ще довърша надписите, открити на въпросния камък, записвайки ги за потомството точно както са в живота и според познанията и защитата на Господ Бог, който ми даде закрилата си срещу злото, което се съдържа в тях.
Куинконс? Констънс познаваше тази странна подредба като пет точки върху едната страна на зарчето. Освен това знаеше от прочетеното, че куинконсът има магическо значение в много религии.
Тя насочи вниманието си към следващия документ: голям двоен сгънат лист хартия, размер кватро[28]. Разгъна го внимателно и видя тънки очертания на нещо, което можеше да бъде само тайбанеският камък в мащаб 1:1 с неговите надписи – същите пет символа беше видяла изрязани в плътта на историка господин Маккул.
Констънс извади мобилния си телефон и започна, без да се бави, да снима рисунката със светкавица и без. Когато свърши, прегледа останалите документи, но не откри нищо друго интересно. Нямаше данни къде е намерил селището, нито защо изобщо се беше заловил да го търси. Вместо това листовете съдържаха множество цитати от Светото писание и други религиозни брътвежи. Очевидно Сътър, точно както беше казала архивистката, е бил чудак. Обаче дори чудаците могат да направят интересно откритие.
Госпожа Джоб се върна с лист хартия.
— Това е списък на нашите посетители от последната половин година. Освен това имаме охранителна камера, скрита зад онзи знак „изход“. Разбира се, това е поверително и не го казваме на нашите посетители.
— Много ви благодаря – отговори Констънс, докато взимаше листа. – Ще го прегледам по-късно. Първо трябва да разшифровам тези надписи.
— Ако това може да ви успокои – каза архивистката, – много ще се изненадам, ако не се окажат безсмислици. Глупости. Както вече казах, Сътър е бил фантазьор.
— Имате ли други документи, свързани с магии, които биха ми помотали да разбера тези символи или да определя, че са шарлатанство?
— Имаме протоколите от всички процеси срещу вещици в Салем. На микрофиши, защото оригиналите са твърде крехки. Освен това една чудесна колекция от редки книги за магьосничество и демонология в онова, което наричаме Клетката. Обаче не съм сигурна как това ще ви помогне да намерите сестра си.
Констънс я изгледа с изписана на лицето умора.
— Трябва да ги разбера, ако искам да проумея защо сестра ми е била привлечена от тази… мръсотия. Нали разбирате, госпожо Джоб, независимо дали тези надписи са глупости, или не, намерението да извършиш нещо злонамерено това е истинското зло на този свят. Но ако се окаже, че наистина са фалшиви, това би ми помотало пред сестра ми… когато я намеря.
Два часа по-късно Констънс се облегна на стола си и взе да премигва. Машината за четене на микрофиши беше грозно чудо на техниката от 80-те години на XX век, вероятно създадена с целта да предизвиква слепота след дълга употреба. Беше загадка защо компютрите не бяха влезли и тук, след като Историческото общество явно го биеше парата. Може би не искаха ровенето из тези ужасни стари съдебни процеси да стане прекалено лесно.
След всички усилия обаче протоколите от съдебните процеси срещу магьосничеството в Салем се бяха оказали задънена улица. Беше прекалено очевидно, че „вещиците“, изправени пред съда, са невинни. Разбира се, имаше няколко случая, когато, четейки между редовете, Констънс остана с впечатлението, че има истински вещици и вещери, попаднали в процесите срещу магьосничество, но не като обвиняеми, а като обвинители, съдии и ловци на магьосници. В това имаше известен смисъл: какъв по-добър начин да посееш страх и омраза в една общност, като същевременно прикриваш своята собствена връзка със злото.
28
Кватро е размерът, когато на единичния типографски лист се отпечатват 4 страници от едната страна и 4 от другата. – Б.пр.