След това се чу вик:
— Момчета, това е параход!
Отново избухнаха викове, бързо прекратени от водача, който продължаваше да отброява със секундомера си, като внимаваше пламъците на огъня да повтарят точно ритъма на Ексмутския фар. Сега светлините на кораба започнаха да се виждат по-ясно, показваха се и изчезваха, докато той се бореше със силното вълнение. Сякаш електрически ток мина през групата: плавателният съд явно следваше посоката на лъжливия фар и се насочваше право към скалната верига на Главотрошачите.
Изпод шинелите се показаха пушки, мускети, пистолети, тояги и коси.
В този миг се спусна булото на здрача и брегът постепенно изчезна.
Когато мракът се вдигна, Пендъргаст откри, че се намира на мостика на парахода „Пембрук Касъл“. До него стоеше мъж, облечен в капитанска униформа, насочил неотклонно бинокъла си към светлината на брега. От дясната му страна стоеше кормчията, разгънал морска карта под сумрачната червена светлина на навигационната лампа. Инструментите му лежаха върху картата: успоредни линеали, пантограф, моливи. До него компасът беше съвсем малко открит от него се процеждаше само лъч светлина – мостикът беше колкото може по-тъмен, за да запазят нощното си зрение колкото може по-остро. От другата страна на капитана стоеше щурманът, който се бореше с щурвала в бурните води.
Атмосферата на мостика беше напрегната, но капитанът с пестеливите си движения и кратките си резултатни команди излъчваше спокойствие. Нямаше усещане за предстоящата катастрофа.
Във вътрешното си око Пендъргаст отстъпи в далечния край на мостика и забеляза как една следваща ги вълна се стовари върху кърмата. Черната вода се понесе напред, карайки парахода силно да се накланя при всеки удар. Помощникът се появи мокър до кости. На въпроса на капитана отговори, че парните машини работят добре, дъбовият корпус се държи.
— Има съобщения за течове, но не са нещо, с което корабните помпи да не могат да се справят.
През това време капитан Либи беше свалил бинокъла, за да може да изслуша докладите на помощник-капитана и втория помощник. Първият помощник докладва, че лагът на хакборда е отчел скоростта на парахода като девет възела. Посоката е юг-югозапад, курс 190 градуса. Вторият помощник докладва дълбочината на водата, измерена с помощта на лота.
— Дванайсет клафтера! – изрева той, надвиквайки бурята. – Черупчесто дъно.
Капитан Либи не отговори, но на лицето му се изписа тревога. Отново вдигна бинокъла и го насочи към онова, което приличаше на Ексмутския фар.
— Продължавай да измерваш – След това се обърна към шурмана. Дръж неотклонно светлината откъм десния борд.
Пендъргаст разбираше от корабоплаване дотолкова, за да знае, че след като корабът се намира близо до брега и в голяма опасност заради бурята, непрекъснатото измерване на дълбочината е от жизнена важност. Няколко минути по-късно вторият помощник се върна с нови данни.
— Десет клафтера! – изкрещя той. – Скалисто дъно.
Капитанът свали бинокъла и се смръщи.
— Измери отново – нареди той.
Вторият помощник изчезна отново за кратко в бурята.
— Девет клафтера, скалисто дъно.
Всички на мостика знаеха, че „Пембрук Касъл“ гази три клафтера, или пет и половина метра под водната линия. Капитан Либи се обърна към щурмана за обяснение.
— Няма логика, сър! – надвика мъжът вятъра. – Според картата дълбочината трябва да е постоянно шестнайсет клафтера, а дъното пясъчно.
— Скалистото дъно означава плитки води – изстреля капитанът в отговор. – Или картата е сбъркана, или ние не сме по курса.
Щурманът, който работеше с пелоруса[35], един вид фалшив компас, визира светлината, после се зае трескаво с морските карти.
— Не може да бъде – измърмори той по-скоро на себе си, отколкото на останалите. – Просто не може да бъде!
— Шест фатома! – избумтя гласът на втория помощник. – Скалисто дъно.
Капитанът пристъпи към пелоруса и сам визира посоката.
— Мамка му – възкликна той, докато вдигаше бинокъла си, за да се взре отново трескаво в бушуващата буря, но сега не се виждаше нищо – дори светлината я нямаше.
— Пълен наляво – неочаквано нареди капитанът на кормчията. – Нова посока право на деветдесет градуса.
— Капитане – възрази първият помощник, – така ще изложим корпуса на вълните!
35
Пеленгаторно устройство на компаса, независимо от всякакви източници на енергия, за определяне на посоката чрез визиране. – Б.пр.