— Подивял брат. Вероятно той е причина за местните легенди за Сивия косач. – Лейк поклати глава. – Е, какво мога да кажа, освен че когато дойдох да говоря с вас за кражбата на виното ми, през ум не ми е минавало, че ще доведе до всичко това. – Той му подаде пазарския плик. – Между другото, ето я бутилката „Шато От-Бракиланж“. Спомням си, че поискахте сам да си я изберете от кашона и все още може да го направите, но ми се стори, че тази е най-добре запазената.
Пендъргаст взе плика.
— Благодаря много. Сигурен съм, че ще бъде повече от отлично.
Лейк се поколеба за миг.
— Всъщност кой е извършил кражбата? Имам предвид от моето мазе.
— Джо и Дана.
— Предполагам, сте разпитали Джо?
— Да, сега говори доста свободно.
Лейк малко се страхуваше да зададе следващия въпрос.
— Знаете ли… знаете ли какво е направил с всичкото вино?
— Съжалявам, но го е изкарал с лодката си и го е изхвърлил в морето.
Лейк сложи ръка на зиналата си уста.
— Трябвало да направи три курса, за да успее да се отърве от всичко.
— Мили боже – промълви Лейк със задавен глас.
— Разбирам – отговори мрачно Пендъргаст.
В този момент Констънс се намеси за първи път.
— Забелязала съм – каза тя с тих и равен глас, – че има много престъпления, за които смъртното наказание не изглежда достатъчно сурово!
41.
В типичен новоанглийски стил денят, който бе започнал слънчев и топъл, няколко часа след церемонията се смрачи и се развихри нова буря. Докато гледаше през прозореца на Пендъргаст в странноприемницата, Констънс виждаше как клоните на близките дървета се огъват от вятъра. Макар да имаше пълнолуние, луната беше скрита зад слоеве дебели буреносни облаци, които хвърляха тежки капки по стъклото на прозореца.
— Класическа североизточна буря – отбеляза Пендъргаст.
Констънс се обърна отново към него. Малката група репортери, дошли, за да отразят събитията, си бяха тръгнали и в градската атмосфера се усещаше въздишка на облекчение. След вечеря Пендъргаст я бе поканил в стаята си, за да споделят бутилката „Шато От-Бракиланж“. Констънс беше раздвоена. От една страна се чувстваше поласкана, че е готов да сподели толкова скъпо вино с нея, но от друга, още помнеше въздействието, което и беше оказала чашката калвадос, когато беше за последен път в неговата стая. Не искаше отново да изгуби контрол.
— Сигурен ли си, че искаш да пиеш сега? – попита тя.
— Carpe diem[37] – отговори той. – Кой знае какво ще донесе утрешният ден? А и каква хубава обстановка: навън бушува буря, вътре има огън, плюс нашата приятна компания.
Пендъргаст махна внимателно капсулата на бутилката, извади тапата и я остави настрана, после използва свещ, за да погледне през виното и да го декантира. Веднага си сипа малка глътка, завъртя виното и го изпи. Изражението на лицето му, със затворени очи и извита назад глава, каквото Констънс не беше виждала досега, изразяваше чисто чувствено удоволствие.
— А на мен? – попита тя след малко.
Очите му се отвориха.
— А, Констънс, просто исках да се уверя, че не се е превърнало в оцет. За да ти спестя разочарованието. Имам удоволствието да те уверя, че не е.