Той остави чашата си и напълни нейната, после сипа и на себе си.
— Трябва да го изпием бързо.
— Не трябва ли да поеме въздух?
— Вино на такава възраст и с толкова сложна структура бързо става на оцет. A pres toi[38]. – Той взе чашата си. Тя вдигна другата.
— Не съм сигурна какво да правя – призна Констънс с нервен смях. – Разбира се, пила съм вино и преди, но никога подобно на това.
— Първо ще се чукнем.
Чукнаха се. Погледите им се срещнаха. Помълчаха.
— А сега ще пием. Просто прави като мен. Пиенето на вино е заобиколено от много ненужна пищност. Единственото, което трябва да направиш, е да го завъртиш – ето така – да вдишаш аромата и после да отпиеш. Ето така.
Пендъргаст завъртя течността в чашата, вдигна веднъж, отпи глътка. Вдиша още веднъж и отпи втора глътка.
Констънс направи същото. Имаше вкус на… вино. Ни повече, ни по-малко. Тя се изчерви, защото й хрумна, че Пендъргаст го хаби за нея.
— Скъпа Констънс, не се тревожи, ако не усетиш веднага вкуса, който усещам аз, или не му се наслаждаваш толкова дълбоко като мен. Виното е като много от по-изтънчените неща в живота, които изискват време и опит, за да извлечеш пълната мяра удоволствие и смисъл.
Той отново й обясни как да завърти виното в чашата, да го вдъхне и да отпие, вдишвайки.
— Речникът за пиенето на вино е твърде неясен – продължи той. Причината е невъзможността на думите да опишат вкуса и миризмата.
— За теб какъв вкус има?
— Бих казал, че това вино гали небцето като коприна, загърната в кадифена текстура. Причината е възрастта почти всички плодови нотки и танини са били преобразени. – Той отпи отново. – Усещам подправки, шоколадови трюфели в дървена кутия, повехнали цветя, есенни листа и оттенъци на кожа.
Констънс отново отпи, но не можа да открие тези вкусове в своето вино.
— Това вино е неукрасено, структурирано, с голям финес и дълъг, бавен завършек.
— И какво по-точно го прави толкова хубаво?
— Всичко. Всяка глътка изтъква друг аромат, друга характеристика. – Той отпи отново. – То е толкова прекрасно завършено, толкова добре уравновесено всяка нотка излиза напред, когато и дойде редът. И най-важното, притежава този goút de terroir – специалния вкус на земята, където зърната са се налели. Съдържа самата душа на онзи прочут, но отдавна изчезнал двуакров хълм, съсипан от иприта през Първата световна война.
Пендъргаст наля на двамата втора чаша и Констънс внимателно опита. Беше по-меко от повечето вина, които си спомняше да е пила, и притежаваше уханна изтънченост, която й беше приятна. Може би щеше да се научи да се наслаждава на виното като Пендъргаст. Докато отпиваше, усети леко изтръпване на устните и приятна гъделичкаща топлина, която сякаш се излъчваше от собствената и сърцевина. Помисли си, че май наистина открива нотки на трюфели и кожа.
Пендъргаст стана от мястото си до нея на леглото и закрачи замислен напред-назад с чаша в ръка. Придобиването и пиенето на това прелестно вино бе събудило у него рядко душевно състояние и той беше необичайно словоохотлив.
— Констънс, трябва да знаеш, че това криминално разследване е пълно с ирония повече от всяко друго. Имаме историка Маккул, който пристига тук с информация за скъпоценностите, но не и за мястото, където „Пембрук Касъл“ потъва. От друга страна, имаме братята Дънуди, които знаят точно къде се е разбил корабът, но нямат представа за съществуването на скъпоценните камъни. Когато двете страни се срещат – voila – престъплението е заченато. На братята е нужно време, за да разиграят фалшивата кражба на виното, което обяснява няколкото седмици, които минават след заминаването на историка. Те знаят, че има голяма вероятност Маккул да се върне и искат да са готови за това. Затова Дана Дънуди е отишъл да прегледа Тайбанеските символи. След убийството барманът Джо е в отлична позиция да разпространява слухове за символите, изрязани върху трупа на Маккул, и предположението, че са набъркани вещиците. Нещо, в което родените в Ексмут, които са израснали с подобни легенди, ентусиазирано ще повярват. Наистина чудесно пращане за зелен хайвер.
— Как научи за третия брат? Обяснението, което даде тази сутрин на Лейк, изглеждаше преднамерено неопределено.
— Така е. От проучванията ми стана ясно, че някой живее в тресавищата. Липсващата храна, пътеките, на които попаднах, миризмата на лагерен огън, усещането, че някой ме следи по време на експедициите ми из тресавищата, означаваха само едно. И сочеха Джо Дънуди като заподозрян. Валмото вълна от пуловера на Дана Дънуди и посещението му в Салемската библиотека, за да види символите, направиха участието на братята много по-вероятно. Обаче подозрението ми се превърна в сигурност след посещението при патолога. Убийството на Дана беше внезапно и неочаквано, извършено в пристъп на ярост – не като преднамереното убийство на Маккул. – Той се върна на мястото си на леглото до Констънс. – Докато Дънкан се е опитвал да замете следите си, изрязвайки символите върху трупа на брат си, както е сторил с историка, не е имал достатъчно кураж, затова и тези колебливи срезове.