Констънс отпи още една глътка вино. Воят на вятъра и трополенето на дъжда бяха приятни тук, в уютната стая с нейното сумрачно осветление и пукането на цепениците в камината. Чувстваше и топлината на тялото на Пендъргаст до своето.
Забеляза, че той я гледа. Този поглед въпросителен ли беше, или пълен с очакване?
— Да, Констънс каза той меко, – виждам, че имаш други въпроси за случая?
— Аз само… – започна тя едва след известно време, докато се опитваше да подреди разпилените си мисли. – Струва ми се, че нещо липсва. – Каза го повече, за да запълни все по-опасното мълчание, отколкото заради нещо друго.
— Какво имаш предвид?
— Тези трактати, които прочетох в Салемската библиотека. За „странстващото място“, за „черното поклонничество до южния бряг“. Доказахме, че вещиците не са измрели, както всички са си мислели, а са се преместили на юг.
— Без съмнение това е любопитна странична линия на събитията. – Пендъргаст отпи глътка вино, после допълни двете чаши и отново седна на леглото. Декантерът вече беше почти празен.
Констънс остави чашата си на масата.
— Къде са отишли и какво е станало с тях? Единственото място на юг от тресавищата, което ти откри, е Олдъм.
— Но Олдъм не е вещерско селище. Било е заселено от рибари и постепенно е запустяло. Трябва да уточня, че е станало преди около осемдесет години след урагана през 1938. Освен това не вещици са изрязали надписите върху труповете на Маккул и Дана Дънуди. Вече имаме признанията на истинския „гравьор“, който с всичко друго, но не и магьосник. Нали ти наскоро иронизираше всякаква възможна връзка с магьосничество в този случай? – Пендъргаст направи пауза. – Скъпа Констънс, не бива да приемаш тези неща твърде буквално. Знам за увлечението ти по странното и необикновеното. Четенето през всички тези години на outre[39] книги в мазето на „Ривърсайд Драйв“ 891 не може да не е оказало своето влияние, но дори легендата да е вярна „юг“ може да означава какво ли не и къде ли не. Може да означава Глочестър и дори Бостън. А днес тези вещици – ако приемем, че са такива са само далечен спомен.
Констънс потъна в мълчание. Пендъргаст похлупи ръката й със своята.
— Повярвай ми – трябва да престанеш да мислиш за това. Още не ми се е случвало да работя по случай, в който всички нишки се свързват перфектно една с друга.
Констънс продължаваше да мълчи: в момента изобщо не го слушаше. Сърцето й започна да блъска, а гърдите да я стягат. Почувства тръпки по цялото си тяло. Ръката на Пендъргаст, която още лежеше върху нейната, сякаш я пареше. Бурята от чувства в нея сякаш щеше да я разкъса. Почти без да съзнава какво прави, измъкна ръка изпод неговата и я сложи върху нея. После бавно и преднамерено я вдигна от покривката на леглото и я сложи върху коляното си.
Пендъргаст замръзна на мястото си. Очите му надникнаха в нейните, огънят се отразяваше в тях като бляскави сребристи късчета.
Също толкова бавно и преднамерено тя започна да насочва ръката му под своята рокля.
За миг всичко застина. После той се обърна към нея толкова рязко, че чашата му полетя към пода и се разби на хиляда парчета. Едната му ръка стисна вътрешността на бедрото й, другата се впи в предницата на роклята толкова силно, че можеше да откъсне копчетата. Устните му смазаха нейните… и в този момент той също толкова рязко се отдръпна. Преди тя да успее да схване какво става, вече бе скочил от леглото с едно-единствено гъвкаво движение. След това, напълно необяснимо, започна да събира парчетата от винената чаша и да ги пуска в кошчето за боклук с ръце, които леко потрепваха. Констънс просто го гледаше смаяна и неспособна да мисли.
— Констънс, ужасно съжалявам – чу го да казва. – Мисля, че май ти скъсах роклята.
Тя още не можеше да намери думи.
— Трябва да разбереш. Аз съм мъж, а ти си жена… Привързан съм към теб повече, отколкото към всеки друг… Докато говореше, продължаваше да събира парчетата стъкло.
Тя си върна гласа.
— Престани да се суетиш наоколо.
Той спря, застанал между масата и гаснещия огън. Лицето му бе зачервено.