Сега беше моментът на истината. Не беше казал на Керъл, но имаше твърде голяма вероятност толкова старо вино да е станало на оцет или най-малкото да е корквано[40]. Но щом вдъхна миризмата, усети богато разнообразие от аромати, които показваха не само, че виното е наред, но притежаваха удивителни и сложни нюанси. Той вдъхна отново и се наслади на различните характерни слоеве.
— Еха – измърмори.
— Добро ли е?
Той кимна и донесе декантер. Внимателно, все едно докосваше бебе, декантира виното, оставяйки около два сантиметра и половина от върха на вдлъбнатото дъно на шишето. След това наля в две чаши. Двамата отпиха по глътка. Вятърът блъскаше къщата и караше прозорците да потракват. Лъчът от морския фар се плъзна по морето, после още веднъж.
Те се наслаждаваха на виното в тишина, без обичайното бърборене на познавачите за този аромат или онзи вкус. Лейк обичаше това. Така или иначе пиенето беше свързано с прекалено много приказки. Като в музеите, където винаги има хора, които не спират да говорят умно. Пази боже за разнообразие просто да погледат в мълчание!
Приятно му беше, че Керъл се наслаждава на виното. Да, тя можеше да се научи. Щяха да пътуват, да опитват и да купуват. Това щеше да осигури основа на връзката им. Нещо, което досега му липсваше в нея. Да, щеше да бъде прекрасно преживяване… и щеше да му помогне най-накрая да приеме смъртта на жена си. Така най-сетне щеше да запълни празнотата в сърцето си. Усещането за невъзвратима загуба.
Те продължиха да отпиват.
— Какво беше това? – попита Керъл.
Той се ослуша. Беше се чул трясък. Пристъп на вятъра запрати дъжда да трополи върху прозорците. След това се чу втори, по-силен шум. Стори му се, че идва откъм верандата.
— Мисля, че вятърът току-що отнесе един от люлеещите се столове. – Лейк отново се зае с виното си.
Поредният трясък разтърси верандата, все едно някой тропаше с крак.
— О, това не беше люлеещ се стол – подхвърли Керъл.
— Ще проверя. – Той стана, взе фенерчето от масата и излезе от хола към предния коридор. Когато стигна вратата, чу нещо да я удря, все едно някои чука силно по нея. Внезапно почувства тревога, отиде до редицата странични прозорци и светна с фенерчето през тях, за да провери дали има някого отвън.
Неясни кални отпечатъци прекосяваха заливаната от дъжда веранда, но не можа да види кой стои пред вратата. Мили боже – помисли си Лейк, – кой, по дяволите, е излязъл в тази буря? Който и да беше, стоеше прекалено плътно до входната врата, за да го види. Антикварната врата нямаше шпионка.
— Кой е там? – попита Лейк, опитвайки се да надвика шума на бурята.
Отговорът отново беше несигурно почукване, после потракване с дръжката на вратата. Слава богу, беше заключена.
— Вижте, ако имате някакъв проблем, ще ви помогна, но първо трябва да говорите с мен!
Керъл се появи в коридора.
— Какво става?
— Някакъв луд е пред вратата. – Той се обърна отново напред. – Кой е?
Вместо отговор тежко тяло се стовари върху вратата и я разтърси цялата. Керъл изпищя и отскочи назад.
— Керъл, донеси ми бейзболната бухалка!
Тя изчезна в мрака на кухнята и миг по-късно се върна с брезовата „Луивил Слъгър“, която държаха в шкафа с метлите.
Тялото отново се стовари върху вратата, този път по-силно. Дървото около касата се напука.
— Кучи сине, влезеш ли тук, ще те убия! – изрева Лейк. Беше тъмно и той не виждаше почти нищо. – Керъл, светни тук с фенерчето.
Стоеше стиснал бухалката, а тя се бе изправила зад гърба му, стискайки фенерчето с треперещи ръце.
Поредно силно блъскане по вратата изкара още пукнатини по дървото. Челната плочка на бравата изтрака и се откачи.
— Престани! – изкрещя Лейк. – Имам пистолет и ще те застрелям! Кълна се в Бог, че ще го направя. – Прииска му се наистина да има оръжие.
Последен удар и вратата се отвори широко, а наоколо се разлетяха трески.
Някаква фигура се втурна вътре и Лейк замахна силно с бухалката, но тя прескочи останките от разбитата врата, движейки се толкова бързо, че той успя да нанесе само един плъзнал се по рамото й удар, докато профучаваше край него и изпълни ноздрите му с неочаквана съкрушителна смрад. Лейк се обърна и отново замахна с бухалката точно в мига, в който Керъл нададе смразяващ кръвта писък, фенерчето падна на пода и помещението потъна в мрак. В същото време се чу мокър звук, все едно се пръска водно легло. В сумрака Лейк видя фигурата да пада на колене и да се навежда над Керъл, която лежеше просната върху персийския килим. Чу мокрия шум от дъвчене. С рев се хвърли напред и замахна с бухалката към фигурата, но тя се завъртя нагоре, две неумолими ръце се стрелнаха да хванат бухалката. Изтръгнаха я от ръцете му с ужасяваща сила. После той почувства гигантски разкъсващ тласък в корема, чу как нещо мокро и тежко пада на земята, преди той самият да падне назад в бездънен кладенец от болка и ужас.
40
Означава, че виното има вкус на корк заради съединението ТСА – трихлоранизол, което се развива от тапата. – Б.пр.