Кърлоу бръква отново в чантата си, вади оттам голямо руло дебел бял бинт, и скъсва хартиената лентичка, с която е пристегнат.
— Сега ще пристегна здраво глезена ви с този бинт — пояснява той, вдига крака й и го поставя върху коляното си, без да обръща внимание на болезненото й изохкване. — Трябва да ви помоля да не сваляте превръзката, колкото и да ви се иска да го сторите. С увеличаването на отока превръзката ще става все по-стегната, и вие може дори да си въобразите, че тя ще се пръсне. Уверявам ви, че няма да се случи нищо подобно.
Когато приключва с крака й, доктор Кърлоу придърпва роклята и надолу — все едно, че става дума за завивка или погребален саван.
— Не правете глупости — казва той, докато се изправя, — останете на легло колкото е възможно по-дълго, и ще се възстановите бързо.
— Но… но аз трябва да изпълнявам задълженията си — възразява с отпаднал глас Шугър, надигайки се в леглото.
Той свежда поглед към нея. Тъмните му очи блещукат закачливо, сякаш подозира, че задълженията й към Уилям Ракъм могат да се изпълняват и в хоризонтално положение.
— Ще направя каквото е необходимо — казва той със сериозен тон, — за да ви бъде осигурена патерица.
— Благодаря ви, много ви благодаря.
— Няма защо.
Закопчалката на чантата щраква и мъжът, описан в скритите под леглото на Шугър дневници като „Демон-инквизитор“, „Господар на пиявиците“, Велзевул и „Доставчик на червеите“, се сбогува любезно с нея, спира само колкото да размаха пръст в предупредителен жест, който означава „Не забравяйте: никакви глупости“, и я оставя на спокойствие.
Точно както предсказа доктор Кърлоу, на другия ден след падането Шугър се събужда, обзета от мъчителното желание да свали бинта от крака си. Тя изпълнява това, което си е наумила, и веднага решава, че се чувства по-добре.
Но много скоро освободеният от превръзката крак се подува и става почти два пъти по-дебел от здравия, и Шугър изобщо не може да стъпи на пода с него, без да изпита ужасна болка, а за ходене и дума не може да става. Дори куцането е почти невъзможно; подскачането на един крак е напълно изключено, защото дори ако оставим настрани унизителната гледка, която би представлявала, от такова сътресение натъртванията ще я болят още повече. Влачейки се мъчително из стаята с отчаяни усилия на волята, тя е принудена да признае, че в това си състояние не може да изпълнява задълженията си на гувернантка.
Но преди страхът й да прерасне в паника, тя се успокоява от появата на подарък от господаря, донесен от Роуз — лакирана чамова патерица. Тя не се осмелява да попита дали Уилям е разполагал вече с нея или е изпратил да я купят. Вместо това започва да накуцва напред-назад на три крака, удивена как нещо толкова просто може да промени света, да разведри мрачните перспективи и да превърне катастрофата в обикновена неприятност. Тази дървена тояга с напречна дръжка е напълно достатъчна, за да може тя отново да се движи! Истинско чудо! Малко след обяд, пропуснала само половин ден от заниманията си със Софи, тя излиза от стаята си с книгите под едната мишница и патерицата под другата, готова да се заеме с работата си.
Тя е опознала достатъчно добре Софи, за да не се учуди, когато я заварва седнала на писалището в учебната стая. Детето чака търпеливо, сякаш Роуз го е довела тук преди четири минути, а не преди четири часа. Веднага се разбира, че Роуз е приготвила днес Софи — тя реши и прибира косата й по различен начин, така, че Софи заприличва повече на Агнес. На писалището пред нея са подредени доказателствата за сутрешните й занимания половин дузина рисунки на сини къщи с червени прозорци, над които се вие сив дим. Софи ги покрива с длани, като че ли е била заловена да прави нещо непозволено по времето, когато е трябвало да изучава войните на Испания с маврите.
— Съжалявам, госпожице.
— Няма за какво, Софи — отвръща с въздишка Шугър и се отпуска разочаровано върху патерицата. Колкото и налудничава да беше тази надежда, тя би предпочела да бъде посрещната с облекчено възклицание и порой от детски целувки.
— Вземи книгите, Софи — казва тя, повдигайки леко едното си рамо. — Имам чувството, че всеки момент мога да ги изпусна.
Софи скача от стола си, за да изпълни нареждането, без да показва с нищо, че е забелязала нещо необичайно у гувернантката си. Тя протяга ръце, за да извади книгите, стиснати под мишницата на Шугър, пръстите й се плъзват по гърдите на Шугър и докосват зърното през плата. Шугър се опитва да запази равновесие и изохква от болката в крака.