Не обръщай внимание на това, което казва Уилям.
Моля те, сестро, кажи ми името си.
Шугър чувства как нечия ръка се плъзва между краката й и гали нежно измъчената плът.
Името ми е Шугър, отвръща тя.
Трийсет и четири
На другия ден Шугър открива на пода в спалнята си два неадресирани плика, които са били пъхнати под вратата — на единия не пише нищо, а на другия пише „За сведение“.
Часът е дванайсет и половина на обяд. Току-що е приключила със сутрешните уроци и се е прибрала от учебната стая. Още от сутринта Софи показа с поведението си, че Шугър не бива да допуска някакво разсейване, объркване или отпускане да нарушат сериозните им учебни занимания. Вчерашният ден беше много интересен, но днешният трябва да е по-различен — или по-скоро не трябва по нищо да се различава от останалите обикновени дни.
— Петнайсети век — рецитира Софи с тона на човек, комуто е била поверена задачата да спаси тази епоха от престъпно занемаряване, — е бил изпълнен със знаменателни събития — било открито книгопечатането, Константинопол бил превзет от турците, в Англия имало гражданска война, която продължила трийсет години; испанците пропъдили маврите обратно в Африка; Америка била открита от Христофор… Христофор… — тя поглежда към Шугър, но не иска от нея нищо особено, само името на един италиански мореплавател.
— Колумб, Софи.
Цяла сутрин, въпреки постоянното желание да избухне в сълзи и постоянното стичане на кръв, която попива в импровизираната превръзка между краката й, Шугър е съвършената гувернантка и изпълнява ролята си точно в съответствие с изискванията на ученичката й. Като напълно подходящ завършек на сутрешните си занимания двете със Софи току-що споделиха обяда, състоящ се от задушени зеленчуци и оризов пудинг — най-безинтересното ядене, което им е било сервирано някога, което навежда на мисълта, че кухненският персонал е бил уведомен за нарушеното храносмилане на госпожица Софи. Разочарованите погледи, които Софи и Шугър си размениха, когато Роуз постави димящата каша пред тях, бяха единственото доказателство за някаква по-голяма близост между тях тази сутрин.
Шугър се връща в стаята си, предчувствайки блаженството, което ще изпита, когато смени подгизналата превръзка с чиста. За съжаление ваната е била изнесена. Разбира се, тя не би могла да очаква от Роуз да я остави в стаята й, пълна с изстинала вода и с червена утайка по дъното.
Отлагайки мига на физическата наслада, тя се навежда и вдига писмата от пода. Ненадписаният съдържа вероятно бележка от Роуз, която я уведомява, че прозорецът най-сетне е поправен. Шугър отваря плика. От него изпада банкнота от десет лири и неподписана бележка, надраскана на обикновена хартия. Съдържанието, изписано със ситен детински почерк, и като че ли с лявата ръка, гласи:
„Научавам, че си бременна, което изключва възможността да продължиш да бъдеш гувернантка на дъщеря ми. Прилагам заплатата, която ти дължа; моля да освободиш стаята, която заемаш, като вземеш със себе си всички свои вещи и принадлежности, до първи март настоящата година (1.03.76). Надявам се, че препоръчителното писмо (виж другия плик) може да ти бъде от полза; вероятно ще забележиш, че си позволих известна свобода по отношение на името ти. Считам, че не би могла да постигнеш нищо в живота, ако не разполагаш с истинско име — затова си позволих да ти го избера.
Всякакво по-нататъшно обсъждане на въпроса е изключено. Безсмислено е да опитваш да ме видиш или да разговаряш с мен. Настоявам да не излизаш от стаята си, когато в дома има посетители.“
Шугър сгъва листа по първоначалните гънки и го връща в плика с известно затруднение, защото пръстите й са се вледенили и отказват да й служат. После отваря бледолилавия плик, на който пише „За сведение“ — отлепя го внимателно, за да не наруши официалния му вид. Острият ръб на плътната хартия порязва пръста й, но тя не чувства болка — безпокои се само да не изцапа плика или съдържанието му. Подпирайки се на патерицата, тя ближе пръста си на всеки две-три секунди, та тънката кървава линийка да не набъбне в капка, измъква писмото и го прочита. Написано е старателно на хартия с фирмения герб на „Ракъм“, а подписът е толкова сполучлив, колкото някоя от най-добрите й фалшификации.