Госпожица Лестър е средна на ръст…
Уилям не изчита докрай описанието на госпожица Лестър, а продължава направо нататък:
Можем смело да предположим, че „Шугър“ не е името, което младата дама е получила при кръщението си, но това е името, на което се радва понастоящем, ако някой не пожелае да я прекръсти още веднъж. Тя се отдава с еднаква страст на всякакви удоволствия. Единствената й цел е да предразположи взискателния познавач и да надмине неговите очаквания. Отличава се с огненочервени къдрици, които в разпуснато състояния стигат чак до кръста й, необичайно изразителни лешникови очи и (въпреки известна ъгловатост на фигурата) доста грациозна стойка. Владее до съвършенство умението да поддържа разговор, и определено е подходяща компаньонка за всеки истински джентълмен. Единственият й недостатък, който за някои вероятно придава особена пикантност на чаровете й, е бюстът, който е като на недорасло дете. Тарифата й е петнайсет шилинга, но за една гвинея върши чудеса.
Уилям бръква в джоба на жилетката, вади часовника си и започва да го опипва разсеяно. Известно време гледа невиждащо циферблата, после сключва пръсти и малката златна машинка продължава да тиктака, скрита в юмрука му.
— Добре ще е да се хвана на работа — казва той накрая.
Но часове по-късно Лети, дочула ясно силно хъркане, долитащо откъм кабинета, влиза вътре на пръсти и намира Уилям заспал на стола.
— Господин Ракъм? — прошепва тя съвсем тихичко. — Господин Ракъм?
Той продължава да хърка, отпуснал големите си бледи ръце покрай тялото. Златистата му коса е съвсем разрошена, като на улично хлапе. Лети, изпаднала в недоумение, излиза от кабинета. Явно господарят й е работил много усилено днес.
Пет
На следващата вечер Уилям слиза от един файтон на Силвър Стрийт, готов да прекрачи прага към своята съдба и да вземе това, което го очаква. Мъките му започват незабавно.
— Не гу знам туй мясту — заявява файтонджията, когато Уилям се обръща към него с молба да го упъти към заведението на госпожа Кастауей. — Някъде зад тез къщи там ще е.
И махва с камшика си, обхващайки в този жест цялата улица, която е доста оживена, но макар да е пълна с народ, никъде не се виждат табели, упътващи минувачите към заведението на госпожа Кастауей, никой от носачите на подвижни реклами не носи плакат със стрелка, на която да пише „Към Шугър“. Уилям се обръща към файтонджията с намерение да възрази, но мошеникът вече потегля, след като е прибрал далеч по-голяма сума, отколкото заслужава.
Да му се не види! Нима човек никога не може да получи нещо срещу парите си? Трябва ли задължително да плащаш като крал… но не, той се е отдавал на подобни размисли и преди. Няма никаква полза да предъвква едно и също. Шугър го очаква някъде наблизо: трябва просто да поразпита.
Силвър Стрийт е пълна с амбулантни търговци, сергиджии и любопитни минувачи, отклонили се малко от традиционните места за разходка на модния свят. Уилям засенчва очи с ръка, за да прецени накъде да тръгне, но още преди да е избрал посока, за него се лепва някакво хлапе, което продава пури.
— Най-хубавите пури, сър — два пенса парчето, истински кубински, за нищо пари.
Уилям хвърля поглед надолу — доста надолу — към няколкото жалки екземпляра, стиснати между мърлявите пръсти на детето. Възможността да са истински кубински, а не извадени от някоя открадната табакера, е доста малка.
— Не ми трябват пури. Но ще ти дам два пенса, ако ми кажеш как да намеря дома на госпожа Кастауей.
По старчески сбръчканото личице на хлапето се изкривява от разочарование — очевидно не разполага с тази ценна информация. А щеше да вземе два пенса за нищо и никакво — само да знаеше. И то отваря уста, за да излъже.
— Нищо, нищо — казва в този момент Уилям. Присъствието на малки деца винаги го е смущавало, особено ако искат нещо от него. — Ето ти един пенс.
И той му подава монетата.
— Бог да ви благослови, сър.
Смутен от тази среща, Уилям поглежда колебливо към един минувач с лула в устата, после губи кураж и се отказва. Не може да спира хората наред и да ги пита за местонахождението на някакъв публичен дом — за какъв ще го вземат? Ако можеше да се върне назад във времето, да е отново студент в Кеймбридж — или във Франция, безгрижен ерген, би могъл да изкрещи въпроса си така, че да го чуят всички, без дори да се изчерви. Безстрашен, ето какъв беше той тогава! И ето в какво го превърнаха брачните задължения и бедността! Той бърза по тротоара и оглежда осветените фасади на къщите, с надеждата, че ще открие някакъв белег. В „Повече забавления“ не беше поместен точен адрес на дома на госпожа Кастауей, а това можеше да означава две неща — или че адресът трябва да е добре известен на всеки истински светски мъж, или че Силвър Стрийт е невзрачна уличка, на която такова прочуто заведение би трябвало да се откроява като перла на верижка. Само че нищо подобно не се забелязва.