Аленото цвете и бялото

Посетителите започват да се кискат — това се слуша най-много напоследък, всички продавачи на кръчмарски песни от Севън Дайълс могат да ви осигурят нотите.

Ще имам салам, хем много голям Четирма лакеи ще го вдигат едвам — Но корабът със стоката го няма Затуй и гола бира пия само.

— Затуй и гола бира пия само! — запява и публиката.

Че корабът със стоката го няма За мен това не е беда голяма — Ще дойде той, със злато и коприна, Веселие ще има до амина, Но кой го знае де е в океана, Затуй и гола бира пия само.

Уилям се киска тихичко. Не е зле, никак не е зле! Защо никога досега не е чувал за „Камината“? Дали Бодли и Ашуел са идвали тук? Ако не са, как ли би могъл да им го опише?

Е… разбира се, заведението не е от висока класа — дори е доста под това ниво. Но пък е значително по-приятно от немалко жалки пивници, в които са го мъкнали Бодли и Ашуел. („Това е кръчмата, Бил, почти напълно съм сигурен!“ „Почти напълно, а?“ „Е, за да бъда напълно сигурен, трябва да легна на пода и да огледам тавана“). В „Камината“ няма нищо, което може да се окачестви като „крайно долнопробно“ — няма и помен от калаени чаши, всички са от хубаво стъкло, бирата е качествена, прави хубава пяна. Подът е покрит с плочки, а не с дъски, никъде не се вижда имитация на мрамор. И най-показателното — за разлика от местата, където се събират разни отрепки, кръчмата не е отворена до зори, а се затваря като всяко почтено заведение в полунощ.

Това отговаря напълно на изискванията на Ракъм — така няма да му се наложи да чака дълго появата на своята сладка Пепеляшка.

Жената на лейди тогаз ще прилича — Не Мили — Октавия ще се нарича; Тя няма да бачка, аз нож няма да вадя Във скъпата къща с висока ограда. Ще плюскаме здраво и все до насита Ще каним и всеки, за нас щом попита, Но сигурно ще трябва да почакам — Такава е съдбата на бедняка, Че кораба със стоката го няма, Затуй и гола бира пия само.

Време е за припева, и всички пеят с пълно гърло. Уилям само тананика под нос — не иска да привлича внимание. (Ах, а някога пееше къде-къде по-мръсни песни — с по-хубав и силен баритон от… Е, това вече го знаете.)

Когато песента свършва, Уилям се присъединява към аплодисментите. Настава малко объркване, някои от посетителите стават да си вървят, други се появяват на входа. Приведен напред, над чашата с бира, Уилям се старае да не изпуска от поглед всичко живо, що носи фуста, с надеждата да забележи най-сетне момичето с „изразителни лешникови очи“. Излиза обаче, че собственият му поглед е по-изразителен, отколкото е предполагал, защото, когато го спира за миг върху три млади жени, които явно нямат кавалери, те скачат незабавно от местата си.

Макар че той отклонява незабавно погледа си, вече е късно — те са се упътили право към него, същинска фаланга, потънала в дантели и тафта. И трите са широко усмихнати, показвайки прекалено голям брой зъби. Всъщност всичко при тях е прекалено — прекалено много кичури са се измъкнали изпод прекалено натруфените шапчици, прекалено много пудра имат по бузите, прекалено много панделки по роклите, прекалено отпуснати са пищните маншети, потрепващи около алчните им розови ръчички.

— Добър вечер, сър, може ли да седнем при вас?

Уилям не може да им откаже, както отказа да купи ноти от уличния продавач. Законите на етикецията — законите на анатомията дори — не го позволяват. Той се усмихва, кимва и поставя новата шапка на коленете си от страх някоя от тях да не седне отгоре й. Една от уличниците наглася фустите си на освободеното място, а другите две се натъпкват в останалото пространство.

— За нас е чест, сър.

Не са лоши на вид, но Уилям би предпочел да не се бяха натруфили, като че ли ще прекарат вечерта в някоя ложа в операта, и съчетанието от трите им парфюма да не беше толкова задушливо. Така, както са се наблъскали една до друга, излъчват миризма, която напомня на цяла каруца окосени цветя в горещ ден; Уилям се пита дали парфюмерийните фабрики „Ракъм“ не носят отговорност за този ефект. Ако е така, то баща му има и други грехове на съвестта си — освен скъперничеството.