Все пак, казва си той, момичетата изглеждат доста по-добре от повечето като тях, сочни като прасковки и без видими дефекти — може дори да са по-скъпи от Шугър. Работата е по-скоро там, че сякаш са донякъде в излишък, особено така натъпкани в такова малко пространство.
— Прекалено сте красив, за да седите сам, сър.
— Мъж като вас трябва да има хубава дама до себе си — а може и три да са.
Третото момиче само се изкисква, осъзнало, че не може да надмине колежките си по остроумие.
Уилям избягва да среща очите им — бои се, че ще забележи в тези грейнали погледи самомнителност, наглостта на човека от долно потекло, който се опитва да изтръгне контрола над положението от ръцете на по-високопоставения. Шугър сигурно няма да се държи така, нали? В неин интерес е да не го прави.
— Ласкаете ме, госпожици — казва Уилям и отвръща поглед, надявайки се, че отнякъде ще дойде спасение.
Проститутката, която седи най-близо до него, се навежда още по-близо — пълничките й, полуразтворени устни са съвсем близо до неговите, и прошепва доста високо:
— Да не чакате мъж, а?
— Не — казва Уилям и приглажда смутено косата си назад. Дали това изобилие от къдрици не го кара да прилича на содомит? Дали нямаше да е по-добре да я беше оставил по-дълга? А може би трябваше да поиска да я острижат по-късо? Господи, нима трябва да обръсне главата си, за да се спаси от такива унизителни положения?
— Чакам едно момиче, казва се Шугър.
Трите проститутки изиграват цяла пантомима — същински въплъщения на обида и разочарование.
— Аз не ставам ли, пиленце?
— Разбихте ми сърцето, сър! — и така нататък.
Ракъм не отговаря, а продължава да гледа неотклонно към вратата, с надеждата да поясни по този начин на клиентелата на „Камината“, че трите момичета не са с него. Колкото повече се отдръпва обаче, толкова повече трите момичета напират към него.
— Шугър, а?
— Познавач сте, няма спор.
Вулгарен смях избухва на една съседна маса и Уилям се сгърчва от притеснение. Тенорът явно си почива — нима нещастният Ракъм ще бъде подложен на ново унижение, този път да служи за забавление на посетителите в „Камината“? Уилям хвърля око над тълпата около себе си и вижда хората, които се смеят. Но те седят гърбом към него, значи някой друг е станал повод за присмех.
— И какви са предпочитанията ви, сър? — пита една от проститутките с любезна усмивка, като че ли го пита как предпочита да пие чая си.
— Хайде, на мен можете да кажете. Можете да ми го кажете като в гатанка, аз ще разбера.
— Няма нужда — заявява тази, която седи най-близо до него. — По очите му познавам какво му се иска. — Заинтригувани, приятелките й се обръщат към нея. Тя прави пауза, за да изостри повече интереса им, като че ли е на сцената в някой мюзикхол, и казва гордо: — Става дума за една моя… дарба. Която пазя в тайна.
И трите се разсмиват — смеят се с отворена уста, невъзпитано, и само за мигове веселието им заприличва на истерия.
— Е, какво е това, дето го иска? — успява да каже едната през смях, но гадателката, разтърсвана от конвулсии, няма сила да отговори.
— Ха-ха-ха — ох… ох! — изтрива сълзите от очите си! — Ооох! Лошо момиче такова! Защо питаш? Тайната затова е тайна, нали, сър?
Уилям се сгърчва, а ушите му пламват отново.
— Не, наистина — мънка той. — Не виждам повод за такова веселие.
— Точно така, точно така, сър — казва момичето и за радост на приятелките си разиграва нова сценка — преструва се, че наднича в сърцето на Уилям, и отскача назад с преувеличен ужас от видяното. — О, не, сър! — ахва тя и прикрива уста с пръсти. — Май ще е по-добре да си чакате Шугър!
— Не й обръщайте внимание, сър — намесва се една от другите. — Тя си е такава, по цял ден дрънка глупости. Хайде сега, бъдете добро момче, защо не опитате с мен? — тя плъзва пръсти по гърлото си. — Няма да получите второкачествено обслужване, можете да ми вярвате. Не съм по-лоша от момичетата на госпожа Кастауей.
Уилям отново поглежда с копнеж към входната врата. Ако сега скочи от мястото си и побегне навън, дали всичко живо в „Камината“ няма да го сподири с подвиквалия и присмех?
— Хайде — подема едно от момичетата и скръства ръце на масата пред себе си, като излъчва (доколкото й е възможно с тесния моден корсет) гърди напред. — Разкажете ни за себе си, сър. — Закачливото й настроение се е стопило, тя се държи едва ли не почтително.