Тя отваря широко вратата и го подканва с жест да влезе.
Уилям влиза, залитайки, подир нея, и примигва от стичащата се по клепачите му пот, която му пречи да вижда. Ако само можеше да изключи Шугър за миг, както се прави с машина — за да има време да измие лицето си, да прекара гребен през косата си и да облекчи най-сетне болезнено присвиващия се пикочен мехур! За щастие поне стаята на Шугър е светла и просторна, тук няма и помен от тежката миризма, подобна на миризмата на разтопен восък, която го тормозеше в онзи бардак на Друри Лейн. Стаята е с доста по-висок таван, отколкото са обикновено стаите в подпокривните етажи, осветява се с газени лампи, а не със свещи, и въпреки че в камината гори огън, отнякъде долита благословен повей на свеж, студен въздух.
Веднага след като сваля палтото и сакото си, Уилям се упътва към леглото — огромна конструкция, с много украси и подобрения, значително по-впечатляваща от неговото легло вкъщи (говорим за това, в което спи, а не брачното ложе в спалнята, която с годините се е превърнала в лична стая на Агнес). Над леглото на Шугър има балдахин от зелена коприна — шатра, достойна за крал. Драпериите са леко разтворени, прибрани встрани с шнурове от златиста коприна, а около леглото се стелят изобилно надиплени волани с бледозелен оттенък, който за съжаление не се съчетава добре с цвета на балдахина (как му казваха на този цвят — ментовозелено?). Даа, жалко. Той хвърля поглед към Шугър, която все още стои на прага и се колебае дали да си свали ръкавиците, изчаква неговото одобрение или укора му, който може да изплющи като камшик. Той се усмихва, за да й покаже, че няма за какво да се безпокой — ще си затвори очите пред ментовозеления волан. Това е само незначителна проява на недостатъчно добър вкус, „кръпка“, достойна за съжаление, която несъмнено се дължи на изисквания за икономии. Дори в това отношение между тях двамата с Шугър съществува духовна близост — само си представете каква унизителна картина би представлявал със старата шапка, ако се бяха запознали само няколко дни по-рано!
— Дано това да отговаря на желанията ви, господин Хънт.
— Желанията ми ще се осъществят — усмихва се той, — и то съвсем скоро.
Отпуска се на дюшека и проверява с лакти дали е достатъчно мек и дали пружинира добре. И само след трийсет секунди вече спи дълбоко.
Да заспиш в спалня на проститутка (освен ако не си самата проститутка), по правило е невъзможно и недопустимо. В миналото на Ракъм му се е случвало да го докарват грубо и набързо до оргазъм или — ако това се окажеше неосъществимо — до задната врата на бардака, откъдето го изхвърляха в ледената нощ, избутваха го да върви да спи в собственото си легло, колкото и далеч да се намираше то.
Въпреки това Ракъм продължава да спи.
Шугър не спи до него. Тя седи на елегантно дамско бюро близо до прозореца, напълно облечена (но е свалила ръкавиците си), и пише. Пръстите й, с напукана, белеща се кожа, стискат здраво перодръжката. Пише в разтворена дебела тетрадка, много прилична на счетоводна книга — перото дращи тихо, с дълги паузи между отделните думи.
Ракъм хърка.
Ракъм се събужда малко преди зазоряване. Лежи проснат по гръб, потънал в мекото, неразтурено легло. Под главата му няма възглавница. Извърта глава още малко нагоре, към юрната табла на леглото. За свой ужас вижда срещу себе си лицето на някакъв мъж — с разбъркана коса и налудничав поглед, който се пресяга към него от чаршафите, видимо готов да предприеме нещо крайно отвратително.
Уилям сяда рязко в леглото и непознатият повтаря движението му. Загадката е разрешена — цялата горна табла на леглото е покрита с огледало.
Сега завесите пред леглото са спуснати, така че го изолират изцяло. И по-добре — Уилям установява със срам и потрес, че панталонът му е мокър от урина. Именно това го е събудило — не самото облекчаване на пикочния мехур, което трябва да е станало преди часове, а дразнещ сърбеж в мокрите слабини. Той отново се взира в огледалото и се опитва да направи на ум разбор на пораженията. Като че ли не е повръщал, пък и сега не му се повдига. Главата го боли, но значително по-малко, отколкото можеше да се очаква (или бирата, която сервират в „Камината“ му понася, или е още пиян… Колко ли е часът? И защо, по дяволите, още никой не го е изхвърлил оттук?) Косата му отново се е разрошила и сгърчи от черепа му като мазна овча вълна. Бърка в джоба на панталона си за гребен, но напипва само смачкано, мокро бельо.