Шумът под прозореца й става все по-силен — смях, бърборене, и тропот от разтоварване на стоки; сигурно няма да й бъде лесно да заспи, но ще успее да се унесе през краткото затишие между подготовката на магазините и пристигането на първите клиенти. Съзнанието й вече тъне в мъгла; трябва да внимава, иначе ще заспи, както си седи във ваната. Толкова е уморена, че не си спомня дали е изпълнила профилактичния ритуал или не.
Тежки къдрици се измъкват от отпусналия се кок, падат по мокрия й гръб и фуркетите се посипват във водата, когато тя се извръща да провери за доказателства. Купата с противозачатъчната смес е там, където я беше оставила — да, сега си спомня, ползвала я е. И слава Богу. Не че си спомня кога е пъхнала дръжката с намокрения тампон накрая, но ето я там (на края й няма увити парцали, като при Каролайн, а истински морски сюнгер), търкаля се до купата, а тампонът е подгизнал.
Колко стотици пъти е извършвала този ритуал? Колко ли сюнгери и тампони е изхабила? Колко ли пъти е приготвяла тази магьосническа отвара, отмервайки съставките с автоматична точност? Наистина, по времето, когато живееше на Чърч Лейн, рецептата беше малко по-различна — напоследък, освен цинковия сулфат и стипцата, тя добавя и малко sal erratus — с други думи, натриев бикарбонат. Но общо взето, това си е същата смес, над която клечи всяка нощ, откак навърши шестнайсет и започна да получава месечно кръвотечение.
Някой фуркет в ключова позиция е поддал и остатъкът от косата й, дълга до кръста, заплашва да се накисне в хладката вода. Треперейки от студ, тя се изправя над сапунената пяна, подпряла ръце на бедрата си. И най-сетне успява да се облекчи от последното ненужно количество урина — не много наистина, то й причиняваше болка. Жълтите калки пръскат в пяната, изписват в нея неразбираеми глупости. Дали това, което изтича от нея сега, е само урина? Възможно ли е в нея да е останало нещо друго? Понякога й се е случвало да ходи по улиците когато, половин час след като се е измила основно, от нея изтичаше още сперма и изцапваше бельото й. Какво ли е имал предвид Бог, или Природата, или изобщо тази сила, която крепи Вселената, като е създал толкова пречки пред основното почистване отвътре! Какво толкова ценно за бъдещето на света има в зародиша на още някакъв нафукан дребосък, че той трябва да се вкопчва така ожесточено във вътрешностите й?
— Да бъде проклет Бог — шепне тя, стягайки и разпускайки мускулите на таза си, — и цялото му ужасно творение.
Сякаш в отговор на струйката, изтекла във ваната, по заскрежените прозорци започва да трополи тихо дъжд, и удавя шума, вдиган от хора и коне по улиците. Шугър излиза от ваната, подсушава се с чиста бяла кърпа, а скрежът по прозоречното стъкло се пука, става млечнобял и пада, разкривайки силуетите на покриви, очертани на просветляващото небе. Огънят в камината е угаснал и тя трепери от студ, докато нахлузва нощницата през главата си, полумъртва от изтощение. Но пък търпението, което прояви към онзи, как му беше името — „Наричай ме Уилям“ — бе богато възнаградено — с такава сума, която би спечелила иначе от трима мъже. Но тя не е алчна — не би имала нищо против да й се беше разминало чукането накрая.
И тя се отправя, тътрейки крака — да, да, най-сетне — към леглото си.
Сумтейки под нос, тя отдръпва провисналите завеси. В огледалото над леглото се отразява гневна млада жена, готова да убие всеки, който се изпречи на пътя й. С решително изръмжаване тя сграбчва мръсните чаршафи в опит да ги свали накуп от леглото — но силите вече й изневеряват. Така че, признала поражението си, тя гаси лампата, изпълзява в едно сухо ъгълче на леглото, точно под огледалото, издърпва едно одеяло над очите си, и изплаква от облекчение.
Лежи будна още няколко секунди, заслушана в поройния дъжд. После затваря очи, и както обикновено, духът отлита от тялото й — в тъма и неизвестност, без да съзнава, че този път тя лети в нова посока. Долу, на земята, остават ваната с мръсна вода и мокрото легло, в една разпадаща се сграда сред много други разпадащи се сгради в този огромен и труден за разбиране град; утре всичко това ще чака, за да я погълне отново. Но съществува една по-висша реалност — реалността на сънищата. И в тези сънища за летене, старият живот на Шугър вече е свършил — като глава на книга.