Помисли си дали да не изпие едно хапче, но се отказа. Грег сигурно скоро щеше да се събуди и когато седнеше зад волана, той искаше да може да заспи.
Стигна до някаква магистрала, която изглеждаше в прилично състояние, затова излезе на нея и увеличи скоростта. След известно време мина покрай избеляла, изкривена табела с надпис „Топика — 175 км“2.
Грег се прозя и се протегна, разтърка очите си, после челото си — дясната му страна бе подута и потъмняла и попита:
— Колко е часът?
Танър посочи часовника на таблото.
— Сутрин ли е, или следобед?
— Следобед.
— Боже мой! Трябва да съм спал петнайсетина часа!
— Горе-долу.
— През цялото време ли кара?
— Да.
— Наистина. Изглеждаш ужасно. Чакай само да се разсъня. Ще те сменя след няколко минути.
— Добра идея.
Грег отиде в задната част на колата.
След около пет минути Танър стигна до покрайнините на мъртъв град. Мина по главната улица, по която се валяха ръждясали купета от коли. Повечето сгради бяха срутени, в мазетата на някои проблясваше застояла вода. По градския площад бяха пръснати скелети. Нямаше дървета, само бурени. Все още се издигаха три телефонни стълба, единият наклонен и проточил надолу кабелите си като черни спагети. Сред плевелите край пропуканите тротоари имаше няколко пейки, на една от които лежеше скелет. Пътят беше препречен от повален стълб и Танър трябваше да заобиколи по първата пряка. Тази улица бе малко по-запазена, но всички витрини бяха счупени. На една от тях стоеше гол манекен. Лявата му ръка липсваше под лакътя. Светофарът на ъгъла втренчено гледаше с ослепелите си очи.
Когато зави на следващия ъгъл, Грег се върна на седалката.
— Аз ще поема — каза той.
— Първо искам да излезем оттук.
Следващите петнадесет минути изтекоха в мълчание.
Когато мъртвият град остана зад тях, Танър спря.
— Намираме се на около два часа от място, което някога се е казвало Топика — рече той. — Събуди ме, ако попаднеш на нещо опасно.
— Как беше, докато спях? Имаше ли проблеми?
— Не — отвърна Хел, затвори очи и захърка.
Грег потегли в посока, противоположна на залеза, и докато стигне до Топика, изяде три сандвича с шунка и изпи литър мляко.
Танър се събуди от трясъка на ракети, разтърка сънените си очи и в продължение на половин минута тъпо гледа пред себе си.
Около тях като гигантски сухи листа се спускаха огромни облаци. Прилепи, прилепи, прилепи. Гъмжеше от прилепи. Хел чу писукане и стържене. Тежките им тъмни тела се блъскаха в колата.
— Къде сме? — попита той.
— В Канзас Сити. Тук е пълно с тия гадини. — Грег изстреля нова ракета, която проряза огнен път през летящите създания.
— Не хаби ракетите. Опитай с огнепръскачката — каза Танър, превключи най-близката картечница на ръчно управление и се прицели. — Стреляй във всички посоки в продължение на пет-шест секунди, после ще започна аз.
Пламъкът се стрелна напред, оранжево-бял. Когато изчезна, Хел натисна спусъка и започна да върти картечницата. Овъглените тела на прилепите се сипеха около него на димящи купчини.
— Давай! — извика Танър и колата потегли напред. Гумите й захрущяха.
Продължи да обсипва небето с куршуми и когато прилепите отново ги връхлетяха, ги посрещна с огън. После изстреля сигнална ракета.
Внезапният блясък освети милиони кръжащи над тях силуети с вампирски лица.
Хел ги обстрелваше с всички картечници и те падаха като зрели плодове.
— Спри и стреляй с горната огнепръскачка! — извика той. Грег се подчини. — А сега отстрани! След това отпред и отзад!
Навсякъде беше пълно с горящи тела, цели купища, стигаха чак до предния капак.
— Напред! — извика Танър и Грег превключи на скорост.
Хел изстреля втора сигнална ракета.
Прилепите все още не се махаха, но сега кръжаха по-нависоко. Танър се прицели и зачака, ала те не ги нападнаха вкупом. Няколко прелитаха над тях и той ги сваляше в движение.
— Това наляво е река Мисури — след десет минути каза Хел. — Ако продължим покрай нея, ще стигнем до Сейнт Луис.
— Знам. Смяташ ли, че и там ще е пълно с прилепи?
— Сигурно. Но ако пристигнем по светло, няма да ни безпокоят. Тогава ще измислим как да пресечем Мисис Ип.
После погледите им попаднаха върху задния екран. Бледите звезди и кървавочервената луна осветяваха тъмните очертания на Канзас Сити и силуетите на прилепите.
След известно време Танър отново заспа. Сънува, че бавно кара мотора си в средата на широка улица и по тротоарите се тълпят хора, които го приветстват. Хората хвърляха конфети, но когато стигаха до него, конфетите се превръщаха в боклук, влажен и зловонен. Тогава настъпи газта, ала моторът му още повече намали скоростта и сега хората гневно му крещяха. Обиждаха го. Крещяха името му с омраза. Моторът започна да се олюлява, но краката на Хел сякаш бяха залепнали за него. След миг щеше да падне. Моторът спря и той започна да се накланя надясно. Хората се втурнаха към него и Танър знаеше, че всичко ще свърши…