Ла Фарг прекъсна монолога си и като успя да прикрие една гримаса, раздвижи леко изтръпналото си рамо. След падането в Лисичарника Марсиак — който имаше лекарски способности — го прегледа, ала не откри нищо счупено. Но капитанът на Остриетата, колкото и здрав и издръжлив да изглеждаше въпреки напредналата си възраст, не беше от желязо и все по-трудно се съвземаше от физическите изпитания, които му изпращаше съдбата.
— Скоро разбрах, че Алхимика трябва да отиде на някаква среща. Не знаех с кого. Но бях научил къде и кога, така че подготвих капан. Всъщност се озовах право в клопката, която беше спретнал Алхимика.
Погледът на Ла Фарг се замъгли.
Той продължи:
— Днес съм убеден, че мисията на Алхимика беше именно да ни разкрие и да ни попречи да действаме.
— Подозираха ли кои сте вие?
— Не. Но ударите, които нанасяхме на Ла Рошел, издаваха съществуването на група тайни бойци…
— Затова Алхимика се е погрижил полицията на Кардинала да научи, че се намира в Ла Рошел, нали? Намерението му е било да ви предупредят и да се опитате да го заловите.
— Да, точно така. С пълно съзнание за мощта си, той се превърна в мишена и по този начин, без особено усилие, ни разкри. Прост и ефикасен план. Брилянтен план. Често изкуството на войната е в това да накараш противника да повярва, че води играта… — Сякаш изведнъж предал се под бремето на възрастта, старият благородник бавно наведе глава. — Настъпи крах. Един от нашите — Бретвил — загина. А друг, Лувесиен…
— … ви предаде и избяга. Днес той живее в Испания под маската на богатия граф Дьо Понтеведра.
Капитанът на Остриетата сдържано кимна и довърши разказа си:
— Същата нощ дигата не издържа. Скоро хранителни продукти и английска помощ пристигнаха по море в Ла Рошел. Кралят разбра, че повече не може да поддържа армията, ако не иска да разори кралството, и нареди на Кардинала да започне преговори. За да не се налага да обяснява действията ни по време на обсадата, Ришельо се отказа от нас: той заяви, че сме действали без изрична заповед и дори не подозирал, че съществуваме. За Остриетата това означаваше безчестие. Краят настъпи, когато Кардиналът ни разпусна.
— До назряването на последните събития.
— Да. До поредната необходимост от услугите ни.
Ла Фарг замълча.
Ленкур стори същото, но един въпрос не му даваше мира. Въпрос, който не смееше да зададе, ала капитанът на Остриетата се досети.
— Питайте.
— Какво казахте, капитане?
— Задайте въпроса си.
Младежът се поколеба, а след това рече:
— Как можем да бъдем сигурни? — чу той собствените си думи. — Как можем да бъдем сигурни, че не сте се заели с тази мисия, за да отмъстите на Алхимика? Как можем да бъдем сигурни, че не предпочитате да въздадете правосъдие, вместо да служите вярно на краля и на Франция?
Алмадес, който яздеше зад тях, се превърна целият в слух.
Ла Фарг се усмихна тъжно.
— Не можете — отговори той.
В предградието Сен Жак Анес тръгна към хана под все още проливния дъжд, по безлюдните улици, озарявани от време на време от светкавиците. Младата баронеса беше мокра до кости и бясна, вървеше бързо, а косите ѝ се стелеха разпилени по лицето.
Скоро тя срещна Марсиак и Балардийо. Те се движеха в същата посока, а старият войник поддържаше гасконеца, който куцаше.
Балардийо сведе очи, като видя Анес.
— Какво? — запита тя и посочи Марсиак.
— Навехнат глезен. Много болезнено… А другият? Избяга ли?
— Мъртъв е.
— Ти ли го…
— Не!… Той е паднал отгоре и си е счупил черепа.
— Значи имаме проблем.
— Така е.
Младата жена се обърна към Балардийо и студено му посочи къде е трупът. След това заповяда:
— Хвърли тялото в Сена. Но преди това го съблечи и стори така, че никой да не може да го разпознае. Запази всичките дрехи.
— Слушам, Анес.
Старият войник се отдалечи, без да чака повече.
Анес застана на мястото му, подхвана Марсиак и тъй като гасконецът беше тежък и силно куцаше, двамата бавно поеха към хана.
— Може и да не е виновен — рече Марсиак.
Анес разбра, че той говори за Балардийо, и отвърна:
— Трябваше да ни предупреди, че мъжът пристига. Такава му беше задачата. Сигурна съм, че е пил…
Гасконецът не успя да намери извинение за приятеля си.
Но след като изминаха няколко метра сред бурята, той рече: