— Това ли е всичко? — запита Анес.
— Бога ми — учуди се Лепра, — нещата не ми се струват толкова страшни…
Но Ла Фарг изгледа младата баронеса с подозрение.
Шегуваше ли се тя?
— Очевидно — обясни девойката — тези паспорти, карти и писма не са случайни. Но Гере е бил изпратен от кралицата майка при херцогиня Дьо Шеврьоз, нали?
Тя настоятелно се взря в останалите, сякаш те не се досещаха за нещо очевидно. Капитан Ла Фарг първи разбра какво имаше предвид Анес.
— Сред тези документи — рече той и посочи бумагите, разхвърляни по масата — няма нищо, предназначено от кралицата майка за херцогиня Дьо Шеврьоз…
— Точно така. Кралицата майка не е изпратила агента си само да вземе три писма от Лотарингия и да ги предаде на херцогинята, нали?… Сигурен ли си, че проучи всичко, Антоан?
Лепра разгледа изложените пред него вещи.
— Струва ми се, да…
— А дрехите, които той носеше през тази нощ? — досети се Марсиак.
— Ами…
Анес се притече на помощ на мускетаря и заедно те намериха кожен плик, скрит в хастара на дублета на Гере. Тъй като беше запечатан, те се поколебаха и потърсиха с очи позволението на Ла Фарг. Той ги поощри, така че счупиха восъка.
Пликът съдържаше писмо, както и няколко изписани на ръка листа, които Анес прегледа и учудването ѝ непрекъснато растеше.
— Това е памфлет — рече тя. — Говори се за кралицата, за неспособността ѝ да роди наследник и за намерението на краля да я отпрати по тази причина. Авторът твърди, че кралят вече е поискал съвет от Рим и скоро ще може да си избере нова невеста…
Известно време всички останаха смаяни.
След осемнайсет години брак Анна Австрийска все още не беше станала майка. Няколко пъти пометна и от известно време понасяше омразата и безразличието на съпруга си Луи XIII, който наистина вече не споделяше едно легло с нея. Отхвърлянето на кралицата щеше да предизвика голямо вълнение в кралството и евентуално скандал в двора. Но най-вече щеше да доведе до раздор с Мадрид, тъй като Анна беше сестра на испанския крал.
— Мислите ли, че в тези твърдения има истина? — запита Анес.
— Кой знае? — отговори Ла Фарг. — Дори да е така, какво значение има за нас?
— Несъмнено този текст е трябвало да бъде разпространен нелегално в Париж — отбеляза Лепра. — И да предизвика фурор.
— Или да стане повод за безредици? — предположи Марсиак.
— Или да доведе до огромно вълнение в Европа и да обезпокои краля, да го принуди да се откаже от намеренията си…
— Нима това е заговорът срещу краля, за който Италианката говори? — учуди се баронеса Дьо Водрьой. — Виж ти!
— Не — намеси се Ла Фарг. — Подготвя се нещо съвсем друго. Но независимо дали е правдив, или измислица и клевета, този памфлет не е толкова невинен. Струва ми се, че успяхме да заловим онова, което кралицата майка би искала да стигне до херцогиня Дьо Шеврьоз.
— Вероятно писмото съдържа специални разпореждания.
— Да го отворя ли? — запита мускетарят и вдигна плика, който лежеше до ръкописа.
— Да — рече Ла Фарг.
В Кардиналския дворец, в железен шкаф, имаше цяла колекция от откраднати или подправени печати. Сред тях беше и този на кралицата майка.
Лепра го счупи и отвори писмото.
— Възникна проблем — каза той тутакси. — Това писмо е шифровано.
На идване към двореца на Ястреба Арно дьо Ленкур срещна паланкин, който, съпровождан от Балардийо, отнасяше нанякъде Марсиак. Зрелището удиви бившия шпионин, той се отдръпна и вяло отговори на поздрава, който гасконецът му отправи с ръка.
— Отивам да си лекувам раните в „Малките жабчета“ — рече му Острието. — Минете да ме видите, ако имате възможност! Ще бъдете посрещнат като крал!
Ленкур гледаше как паланкинът се изнизва през вратата, без да промълви нито дума. След това забеляза Ла Фарг бързо да отива към конюшнята, и Алмадес, който вече го чакаше, държейки за юздите два оседлани жребеца.
— Господине! — повика го той.
Капитанът на Остриетата спря.
— Да, Ленкур?
— Може ли да ми отделите няколко секунди?
— Говорете бързо. Отивам да занеса в Кардиналския дворец документите, които намерихме у Гере.
— Заловихте ли го?
Ла Фарг си помисли, че ще спести време, ако информира Ленкур веднага.
— Последвайте ме — каза той и даде знак на Алмадес да почака.